О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 10.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 449 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Евротур-ТТ“ООД срещу решението от 18.04.2008 год. по гр.д. № 3575/2007 год. на Софийски градски съд ІІ-Б отд. С него, въззивният съд е оставил в сила решението от 10.08.2007 год. по гр.д. № 24561/2006 год. на Софийски районен съд 78 с-в с което е осъден „Евротур-ТТ“ООД да заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата 6102.19 лв. на „СЖС България“Е. , както и сумата 516.93 лв. на основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Присъдена е законна лихва и разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се сочи кое от основанията по чл.280 ал.1 ГПК се подържа. То се състои от 2 точки. Същественият материалноправен въпрос на който се позовава касатора не е формулиран. Буквалното съдържанието на т.1 е: „Касае се за съществени материалноправни въпроси, свързани точното и правилно приложение на такива важни и широкоприложими разпоредби, каквито са нормите относно сключването и изпълнението на договора за изработка (чл.258 и сл. ЗЗД), правилната квалификация на т.нар. „фикс-сделки“ и др.“. В т.2 от изложението се съдържа твърдението, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, посочена в обстоятелствената част на касационната жалба, като са приложени решение на V г.о. от 1999 год. и на 5 чл. с-в на ГК от 1994 год.
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е този въпрос, който е от значение за решаването на конкретния спор и от който зависи изходът на конкретното дело. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос би следвало да обуславя крайните му изводи, материализирани в решението, което се обжалва. Т.е. общото препращане в изложението към въпроси, свързани със сключването и изпълнението на договори за изработка въобще, няма правна стойност.
Конкретна формулировка на съществения въпрос не може да се изведе и от общото съдържание да изложението. Препращането в т.2 към противоречие на решението на СГС с практиката по чл.264 ал.1 ЗЗД на V г.о. и по чл.264 ал.1 и чл.266 ал.1 на 5 чл. с-в на ГК на ВКС не може да бъде квалифицирано като формулировка по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото противоречието с практиката на ВКС следва да е свързано с произнасянето по съществения материално-правен въпрос. Всъщност, тази част на изложението сочи неправилност на решението, което евентуално би било основание по чл.281 ГПК за касирането му. Доколкото, обаче, касационния контрол е факултативен, то допускането му е в зависимост от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, каквито няма валидно изложени в случая.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.04.2008 год. по гр.д. № 3575/2007 год. на Софийски градски съд ІІ-Б отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.