3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№200
[населено място], 19.05.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2522 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 72 от 27.01.2014г. по гр.д. № 3016/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение на Варненски районен съд по гр.д. № 617/2013г. и вместо това е отхвърлен предявения от М. Г. Й. против П. Г. М. иск за разпределение на ползването на поземлен имот № 119 в СО „М.”, [населено място], с площ 870 кв.м.
Касационната жалба е подадена от ищцата М. Г. Й. чрез пълномощника адв. А.. Като основание за допускане на касационно обжалване са посочени три правни въпроса, два от които разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата П. Г. М. е представила писмен отговор чрез пълномощника си адв. С., в който обосновава липса на предпоставките за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 32,ал.2 ЗС за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот. Според ищцата съсобствеността е възникнала по наследяване от Г. П. Г., който е придобил собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Ответницата е предявила възражение за придобиване на имота по давност, считано от 27.09.1999г. когато е сключила предварителен договор с наследодателя за закупуване на имота.
Безспорно е, че страните са наследници по закон на Г. П. Г. починал на 1.10.1999г., комуто е било предоставено право на ползване на имота въз основа на акт, сред посочените в §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Правото на ползване е трансформирано в право на собственост в лицето на наследниците му, като със Заповед № 298/06.07.2012г. на Кмета на [община] по §4л ПЗР ЗСПЗЗ е утвърдена оценката на земята и определената сума е заплатена на 17.07.2012г. През септември същата година ищцата М. Й. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на ? ид.ч. от имота.
Ответницата се позовава на владение върху имота, основано на предварителен договор от 27.09.1999г., с който наследодателят Г. Г. се е задължил да й прехвърли собствеността върху лозе с площ 1000кв.м. в терен по §4, местн.”М.” и място от 1000 кв.м. в същата местност, заедно с построената в него сезонна постройка от 34 кв.м., придобито на осн. §4 ЗСПЗЗ. Според показанията на двамата свидетели, разпитани от въззивния съд, П. М. от 10 години живее над А. в местн. „М.”, където има място от около 2 дка и виличка – дървена, с две стаички; мястото е закупено от баща й. П. и съпруга й се грижили за имота, прокарали ток и вода, засадили овощни дръвчета.
В хода на производството пред първоинстанционния съд е поискано спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК поради предявен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД от ответницата против ищцата за обявяване на предварителния договор за окончателен. Съдът е счел, че липсва преюдициалност, доколкото конститутивният ефект на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД настъпва занапред.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че страните са наследници на починал ползувател на имота; счел е, че спрямо заявеното възражение за придобивна давност не намира приложение разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като тя касае отношенията между реститути и ползватели относно имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване, а в случая отношенията са между сънаследници. Преценявайки събраните гласни доказателства за упражняваното от ответницата владение въз основа на предварителния договор в продължение на повече от десет години, съдът е намерил възражението за придобивна давност за основателно и поради това е отхвърлил иска за разпределение на ползването.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
На първо място касаторът извежда въпроса: „може ли един от наследниците на наследник на ползувател, участващ в административна процедура по §4а ПЗР ЗСПЗЗ и придобил собствеността по посочения ред, в производство по чл. 32, ал.2 ЗС да се позовава на придобивна давност относно целия имот”. Твърди се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, което изисква при спор за придобивна давност в полза на един от съсобствениците да се изследва дали той владее изключително за себе си и от кога. Липсва визираното противоречие. В мотивите на тълкувателното решение се приема, че когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага; тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС. Настоящият случай е именно такъв – ответницата е установила владение върху имота на основание предварителния договор, което основание изключва владението на другия сънаследник, т.е. не е налице съвладение, каквото обикновено възниква между сънаследници при упражнявано владение върху собствената идеална част и държане на частите на останалите.
На второ място касаторът изтъква противоречие на решението с Тълкувателно решение № 13/2012г. на ОСГК на ВКС по въпроса дали спорът за собственост на имота между същите страни е преюдициален спрямо производството по чл. 32, ал.2 ЗС и обуславя ли спирането му. Вярно, че в мотивите към т.2 на тълкувателния акт е посочено, че предявеният в отделно исково производство установителен или осъдителен иск за собственост е преюдициален за разпределянето на ползването между тях и обуславя спирането на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. В случая обаче не е предявен иск за собственост между същите страни на същия имот, а конститутивен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен. При уважаване на този иск правото на собственост върху имота преминава с влизане на решението в сила, а не по-рано. Именно по тази причина и първоинстанционният, и въззивният съд са отказали спиране на производството по чл.32, ал.2 ЗС на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК.
Третият правен въпрос е относно приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ в отношения между ползуватели, единият от които претендира изтекла давност преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. По този въпрос касаторът не се позовава на съдебна практика, нито на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Следователно спрямо този въпрос не са посочени допълнителните основания за достъп до касационен контрол, което е достатъчно да обуслови недопускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 27.01.2014г. по гр.д. № 3016/2013г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на М. Г. Й. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: