Определение №200 от 39919 по ч.пр. дело №2158/2158 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 200
 
София 16.04.2009
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание  на 23 март 2009 година, в състав:
 
       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
      ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
      ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2158/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о., и за да се произнесе, взе предвид :
 
 
Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Г. М. чрез неговия пълномощник адв. А срещу разпореждането от 14.10.2008 г. на Видинския окръжен съд, с което на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК е върната касационната жалба на В. Г. М. против решение № 166 от 19.07.2008 г. по гр.д. № 266/08 г. на Видинския окръжен съд. В частната жалба са изложени доводи за нарушение на съществени процесуални правила и се иска отмяна на разпореждането за връщане на касационната жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като прецени данните по делото във връзка с изложените в частната жалба оплаквания, намира:
Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане, възивният съд е приел, че обжалваемият с касационната жалба интерес е под 1 000 лв., поради което по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК същата е недопустима.
Разпореждането е незаконосъобразно. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване дела с обжалваем интерес до 1000 лв. При искове за парични вземания обжалваемият интерес се съизмерва с неуважената част от предявената претенция.
В случая жалбоподателят е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване няколко парични иска, които имат за предмет заплащане на трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение. Съдът не е съобразил, че с определение от 07.07.2006 г. по гр.д. № 497/06 г. на Видинския окръжен съд е допуснато увеличения на претенциите по п. 1 от исковата молба – за неизплатено трудово възнаграждение, и по п.7 – за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползуван платен годишен отпуск, след което всяка от тях се счита предявена за сумата от 5 001 лв. С обжалваното въззивно решение двата иска са отхвърлени изцяло. При това положение обжалваемия интерес е над установения в чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение в обжалваните му части не е изключено от касационен контрол.
Обжалваното разпореждане като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото върнато на Видинския окръжен съд за извършване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.
Водим от гореизложеното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОТМЕНЯВА разпореждането от 14.10.2008 г. на Видинския окръжен съд, с което на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК е върната касационната жалба на В. Г. М. против решение № 166 от 19.07.2008 г. по гр.д. № 266/08 г. на Видинския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Видинския окръжен съд за извършване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top