4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 26.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 704/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. и Д. К. К. – двамата от [населено място], срещу решение № 67 от 10.04.2012 г., постановено по т. д. № 33/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 112 от 09.11.2011 г. по гр. д. № 512/2011 г. на Хасковски окръжен съд, са отхвърлени предявените от касаторите против „Сдружение на ловците и риболовците” – [населено място], искове с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от 27.05.2011 г., взето от общото събрание на сдружението – ответник, с което е потвърдено решение на управителния съвет от 31.01.2011 г. за изключване на К. К. и Д. К. от „Сдружение на ловците и риболовците” – [населено място].
Касаторите молят за отмяна на обжалваното решение като твърдят, че същото е неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, подробно аргументирани в жалбата.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, посочени като значими за изхода на делото : „1. Следва ли при съдебно производство, включително по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, което е образувано по повод оспорване на акт за налагане на дисциплинарно наказание, съдът да остане в рамките на изложеното в исковата молба или има право служебно да следи за наличието на реквизитите на акта, определени в чл.195, ал.1 КТ; 2. Допустимо ли е актът за налагане на дисциплинарно наказание да не е изрично мотивиран, т. е. в него да не се посочва точно характера на нарушението, за което се налага наказанието, както и времето и мястото на извършването му, а това обосноваване, т. е. мотивиране, да се извършва чрез препращане към друг акт, касаещ случая.”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд е разрешил поставените в изложението въпроси в отклонение от константната и от задължителната практика на ВКС в решение № 1506/10.12.1999 г. по гр. д. № 408/1999 г. на ІІІ г. о. и решение № 460/17.06.2010 г. по гр. д. № 465/2009 г., отнасяща се до реализирането на дисциплинарната отговорност по чл.195 КТ. Развити са съображения за приложимост по аналогия на разпоредбата на чл.195 КТ към споровете по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за законосъобразност на решение на общо събрание на сдружение с нестопанска цел за изключване на член на сдружението.
Ответникът по касация „Сдружение на ловците и риболовците” – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Хасковски окръжен съд и да отхвърли предявените от К. К. и Д. К. против „Сдружение на ловците и риболовците” – [населено място], искове с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, Пловдивски апелативен съд е приел, че оспореното с исковете решение от 27.05.2011 г. на общото събрание на ответното сдружение, с което е потвърдено решение от 31.01.2011 г. на управителния съвет за изключване на ищците като членове на сдружението /конкретно – на включената в структурата му ловно – рибарска дружина в [населено място] извор/, не подлежи на отмяна по реда на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, тъй като не е незаконосъобразно и противоуставно на релевираните в исковата молба основания.
За недоказани са счетени твърденията на ищците, че не са били уведомени надлежно за датата и за дневния ред на събранието, което е довело до лишаването им от право на защита и участие в събранието. След анализ на приетите по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че събранието е свикано в пълно съответствие с изискванията на чл.29, ал.5 от устава – чрез обнародване в местен ежедневник на покана, съдържаща изчерпателна информация за датата, мястото на провеждане на събранието и неговия дневен ред, в чиято т.8 е включен въпросът за разглеждане на подадената от ищците жалба срещу решението на управителния съвет за изключването им. Като недоказано е преценено твърдението за незаконосъобразност на решението поради липса на мотиви и непосочване на обстоятелствата, заради които управителният съвет е изключил ищците от сдружението. Позовавайки се на протокола от извънредното общо събрание на ловно – рибарската дружина в [населено място] извор, на което е обсъдено поведението на К. К. и Д. К. по време на възникнал на 18.12.2010 г. инцидент, на протокола от заседанието на управителния съвет, на което е взето решението за изключване, и на протокола от проведеното на 27.05.2011 г. общо събрание на сдружението, решаващият въззивен състав е приел, че решението на общото събрание съдържа достатъчна яснота относно причините, наложили изключването. Във връзка с последното поддържано основание за незаконосъобразност на решението – несъответствие на мярката „изключване” с тежестта на извършените провинения, са изложени съображения, че същото предполага проверка за целесъобразността на решението, която е извън обхвата на съдебния контрол в производството по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ.
Въззивният съд е отказал да обсъжда служебно констатираните от първоинстанционния съд пороци на решението с мотив, че след като не са въведени от ищците с исковата молба, отмяната на решението въз основа на тях е недопустимо.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалваното решение е постановено по иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на общо събрание на сдружение с нестопанска цел. Изискванията, на които трябва да отговарят решенията на органите на сдружение с нестопанска цел, както и основанията и редът за тяхната отмяна от съда, са предмет на изчерпателна нормативна уредба, съдържаща се в специалния ЗЮЛНЦ. В константната практика на ВКС по приложението на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ никога не е съществувал спор, че производството за разглеждане на иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ е състезателно и че в това производство съдът се произнася относно законосъобразността и съответствието с устава на оспорените решения само на основанията, въведени от ищеца с исковата молба в преклузивния срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили като значими за изхода на делото въпроси, които нямат връзка с предмета на спора, който е въведен с предявените от самите тях искове и който е разрешен от въззивния съд. Поставените въпроси се отнасят до правомощията на съда в производството за разглеждане на иск за отмяна на дисциплинарно наказание по Кодекса на труда, наложено със заповед по чл.195, ал.1 КТ, и до необходимите реквизити, които трябва да съдържа заповедта по чл.195, ал.1 КТ, за да бъде законосъобразна. Дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда не е тъждествена с отговорността на членовете на сдружение с нестопанска цел, произтичаща от неизпълнение на установени със ЗЮЛНЦ и с устава на сдружението задължения. Разликата в съдържанието на двата вида правоотношения – трудовите правоотношения под режим на КТ и членствените правоотношения под режим на ЗЮЛНЦ, е наложила различна правна уредба на съдебния ред за защита срещу актовете за налагане на дисциплинарно наказание по КТ и решенията на сдруженията с нестопанска цел за изключване на съдружник. При наличие на специална правна уредба в ЗЮЛНЦ, регламентираща изискванията за законосъобразност на решенията на общото събрание на сдружение с нестопанска цел и основанията за отмяната им от съда по реда на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, тезата на касаторите за приложимост по аналогия на разпоредбата на чл.195 КТ към спорното правоотношение по настоящото дело е правно неиздържана. Поради това и свързаните с приложението на чл.195 КТ въпроси не могат да се квалифицират като значими за изхода на делото и да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Неотносимостта на въведените въпроси прави безпредметно обсъждането на сочените допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че представената с изложението съдебна практика не би могла да докаже основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като се отнася до неприложима към предмета на спора по конкретното дело правна уредба – чл.195 КТ.
Ответникът по касация не е претендирал разноски и такива не следва да се присъждат, въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 10.04.2012 г., постановено по т. д. № 33/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :