2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1580/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр.София, 16.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1580/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 264 от 06.12.2012 год., постановено по гр.дело № 350/2012 год. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 374 от 09.05.2012 год., постановено по гр.дело № 2814 по описа за 2011 год. на Сливенски районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите И. Г. И. и П. С. Г. от правото на собственост върху допуснатия до съдебна делба недвижим имот: жилищна сграда на два етажа със застроена площ по проект 105 кв.м., ведно с прилежащите тавански помещения с разгърната застроена площ на сградата 284 кв.м., еднофамилна конструкция – масивна с железобетонни плочи, построена в поземлен имот № … в квартал … по плана на [населено място], общ.Т., обл.С., при следните квоти от правото на собственост 91/163 ид.части от правото на собственост за И. Г. И. и 72/163 ид.части от правото на собственост за П. С. Г. и вместо това е постановено друго – като са определени квотите в посочения имот както следва:
– 49 466.50/80 220 ид.части за И. Г. И.;
– 30 753.50/80 220 ид.части за П. С. Г.
с потвърждаване на първоинстанционното решение за недопускане делба на сграда – навес с оградни стени на един етаж, построен в същия имот.
Недоволни от въззивното решение са двете страни, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ищцата /касатор/ П. С. Г. от [населено място], представлявана от адвокат А. С. поддържа, че за точното прилагане на закона е от значение да се отговори на следните въпроси:
1. Допустимо ли е с оглед принципа на чл.6 ГПК съдът да определи по-голям размер на личния дял на единия съпруг от заявения от самия него във възражението размер на притежаваното и трансформирано лично имущество,
2. Към кой момент трябва да се прецени влагането на лични средства: към момента на придобиването /построяването на сградата/ или към момента на сключването на брака,
3. В хипотезата на частична трансформация на лично имущество в придобита вещ в режим на съпружеска имуществена общност не чрез правна сделка, а чрез строеж и при определяне на идеалната част, която се явява лична собственост на единия съпруг, неговият личен принос в придобиването следва ли да се постави в съотношение към придобивната стойност /себестойност/ на вещта или да се постави в съотношение към пазарната стойност на вещта към момента на придобиването.
Ответникът/касатор/ И. Г. И. от [населено място], Сливенска област, представляван от адвокат Д. С., поддържа, че уважавайки претенцията му за изграждането на сградата в груб строеж преди брака с ищцата или признавайки по-голяма квота от трансформацията на личните му средства би се отговорило на съществен материалноправен въпрос и съдът би допринесъл за точното и еднаквото прилагане на закона както и за развитието на правото.
От П. С. Г. чрез адвокат А. Г. С. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведеното основание за допустимост на касационното обжалван и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесния имот е възникнало от момента на изграждане на грубия строеж на сградата, което е станало по време на брака на страните през есента на 1991 год., поради което е прието за неоснователно възражението на ответника, че сградата е негова лична собственост тъй като е придобита преди брака и са съобразени приобщените доказателства, вкл. свидетелските показания с извод, че съделителя не е установил по категоричен начин наличието на пълна трансформация на лично имущество. Взето е предвид, че е налице частична трансформация на парични средства на ответника, вложени в построяване на сградата в размер на 18 713 лева, при което тази трансформация на лично имущество е определена въз основа на придобивната стойност на жилищната сграда в груб вид /карабина/, която според приетата експертиза към момента на изграждането е 80 220 лева. Относно сграда-навес е отчетено, че не отговаря на нормативните критерии за обособеност на един обект по смисъла на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ – за това се прилага разпоредбата на чл.92 ЗС и не следва да се допуска до делба.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
При този изход на спора разноските остават за страните така както са направени
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение с № 264 от 06.12.2012 год., постановено по гр.дело № 350/2012 год. по описа на Сливенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/