О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
Гр.С., 03.04.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 495/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на МИРАЖ ХМ О. /н/ [населено място] и третото лице – помагач М. П. Д. против определение № 485/11.10.2016 г. по ч.т.д.№ 648/2016 г. по описа на Апелативен съд – П., с което е потвърдено определение № 803/14.07.2016 г. по т.д.№ 100/2015 г. на Окръжен съд – Стара Загора за прекратяване на производството по делото, образувано по иск с правно основание чл.694 ТЗ, поради неговата недопустимост.
В частните жалби се поддържа, че определението е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Моли се същото да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на разглеждането му и постановяване на решение по спора. Излагат се доводи, че липсата на подадено възражение от страна на М. Д. в заповедното производство против вземането на кредитора ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД се дължи на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. На следващо място се сочи, че съдът е следвало да вземе предвид и новоузнатите в хода на процеса обстоятелства във връзка с дълга, попадащи в хипотезите на чл.424 и чл.439 ГПК, които дават на длъжника основание да оспорва съществуването на вземането на банката по реда на чл.694 ТЗ.
Искането за допускане на касационно обжалване на определението се основава на следните въпроси: 1/ Съществува ли правната възможност да се установи по реда на чл.694 ал.1 ТЗ недължимост на вземане на длъжник в производството по несъстоятелност със сила на пресъдено нещо, ако изпълнителният лист е влязъл в сила при разпоредбите на чл.637 ал.6 ТЗ. Отпада ли правният интерес на длъжника за подаване на възражение по чл.414 ГПК, при условие на водене на установителен иск за съществуване на вземането в производството по несъстоятелност по реда на чл.694 ал.1 ТЗ. 2/ Следва ли разпоредбата на чл.637 ал.6 ТЗ да се приложи пряко спрямо производството по реда на чл.417 и чл.418 ГПК, заведено срещу длъжника от кредитора. 3/ Ако в хода на производството по установителния иск вземането на кредитора, предмет на иска, е прието по реда на чл.693 ТЗ в производство по несъстоятелност срещу главния длъжник, при условие, че заповедта за изпълнение е стабилизирана при условие на чл.637 ал.6 ТЗ и длъжникът е в открито производство по несъстоятелност, приложимо ли е ТР № 6/21.01.2016 г. за преклудиран срок в заповедното производство от страна на длъжника. Поддържа се, че въпросите са разрешени в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Постъпил е писмен отговор от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място] против частната касационна жалба на длъжника МИРАЖ ХМ О. /н/, с който се оспорва основателността й и се моли същата да не се допуска до касация, евентуално да бъде отхвърлена.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, приема следното:
Частните жалби са процесуално допустими – подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирани лица, против въззивен акт, подлежащ на касационно обжалване – чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Не са налице обаче условията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд.
Поставените от жалбоподателите въпроси не са били въведени в предмета на спора пред въззивния съд и съответно той не се е произнасял по тях. Съдът е съобразил, че предмет на иска е вземане, за което е издадена заповед от 22.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. В срока по чл.414 ал.2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника МИРАЖ ХМ О. и заповедта е стабилизирана /преди откриване на производството по несъстоятелност/, поради което възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, са преклудирани. Съдът се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС по т.д.№ 1562/2015 г., І ТО в сходна хипотеза /по иск по чл.694 ал.1 ТЗ/, която е в смисъл, че с изтичането на срока по чл.414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск.
Видно е, че формулираните в изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси не са обусловили изхода на конкретното дело, поради което липсва основание по тях да бъде допуснато касационно обжалване на определението. В този смисъл са и указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Извън горното следва да се отбележи, че въпросите предполагат фактическа обстановка, каквато не е налице по делото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 485/11.10.2016 г. по ч.т.д.№ 648/2016 г. по описа на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.