Определение №200 от по гр. дело №1294/1294 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        № 200
 
                     София, 01.03.  2010 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1294 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Ж. П., Б. В. С., Е. Д. Т., А. Д. Т. и К. И. Ж. против решение № 192 от 24.07.2009 г., постановено по гр.д. № 206 по описа за 2009 г. на Окръжен съд П. , с което е потвърдено решение № 779 от 12.01.2009 г. по гр.д. № 1787/2008 г. на Районен съд П. за отхвърляне на предявения от Н. Ж. П., Б. В. С., Е. Д. Т., А. Д. Т. и К. И. Ж. против С. А. Т. и С. А. Я. ревандикационен иск по отношение на 266 кв.м. от неурегулиран поземлен имот /ливада/, находящ се в землището на с. Д., местност „С”, целият с площ от 3388 кв.м., съставляващ имот № 016009.
О. по касационната жалба С. А. Т. и С. А. Я. не са изразили становище по допускането на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че имот № 0* част от който са спорните 266 кв.м., е възстановен на ищците, като наследници на С. С. в стари реални граници с решение на ПК-с. Драгичево от 12.07.1997 г. Искът е отхвърлен, тъй като е направен извод за основателност на наведеното от ответниците възражение за придобивна давност – същите са владяли спорния терен, който е заснет в границите на собствения им УПИ по одобрения през 1999 г. и върху него е построена сграда от сина на една от ответниците, като оградата е на регулационната линия. Давността е започнала да тече от възстановяване на правото на собственост на ищците –.07.1997 г. и при липса на установени основания за спиране или прекъсване, е изтекла на 12.07.2007 г. /преди предявяване на иска/.
В касационната жалба са изложени твърденията на ищците за осъществените, свързани със спора факти и са наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, поради необсъждане на представени по делото документи /без да се посочва кои са тези доказателства/, необоснованост на извода, че давността е започнала да тече от 12.07.1997 г. /след като е доказано, че ищците са ползвали имота, а ответниците са го завладяли след 2000 г., когато поставили оградата/ и неправилно приложение на материалния закон, тъй като давност не тече, след като има собственици, които се легитимират като такива с документ за собственост и не е нужно да завеждат някакво дело, за да се спре тази давност, още повече, че е налице решение на съда, което ответниците отказват да изпълнят. В изложението по чл.284, ал.1, 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради причината, че казуса, разрешен с това решение е специфичен и касаторите не открили съдебна практика по подобен правен спор.
По същество доводите на касаторите са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, без да се посочи правен въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, разглеждането на който да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й или да е свързано с тълкуване на непълни, неясни или противоречиви правни норми. При липса на формулиран правен въпрос и невъзможност такъв да бъде уточнен от твърденията на касаторите, формалното позоваване на липса на съдебна практика по подобен правен спор, не може да обоснове допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 от 24.07.2009 г., постановено по гр.д. № 206 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top