О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София 25.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1916 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Х. М. Х. и В. Ц. П. –двамата от гр. Г. против въззивно решение № 140 от 9.07.2009г.по в.гр.д. № 181 по описа за 2009г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 93 от 23.03.2009г. по гр.д. № 1568/08г.на Габровски районен съд.
Не се сочи основание за допустимост на подадената жалба и липсва поставен конкретен въпрос,който да е решен в противоречие с практиката на ВКС,да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ако следва да се изведе такъв от приложеното изложение- то той би бил дали сключения между страните договор за делба от 23.12.1997г. съдържа клауза за поемане на задължение за издръжка и гледане. В касационната жалба се съдържат и доводи за нищожност на същия поради противоречие с чл.69 ал.2 от ЗН, във връзка с което има позоваване на решение № 196 от 2.06.2003г.по гр.д. № 145 /2003г.на 5- членен състав на ВКС. Доколкото обаче същите са направени едва пред касационната инстанция и то в производство по допускане, което е закрито и в отсъствие на страните, то същите е недопустимо да бъдат обсъждани.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззвиният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е отхвърлен предявения от Х. М. Х. и В. Ц. П. против Ц. М. Х. иск за отмяна на договор за делба от 23.12.1997г. на недвижим имот –дворище- им.с пл. № 58 в кв.5 по плана на с. Л.,за който е отреден парцел **** с площ от 1 120кв.м.,ведно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 69.30кв.м.,лятна кухня с площ от 24.60кв.м.,плевня от 29.20кв.м.,сушина с площ от 38.40кв.м.,стопанска постройка от 22кв.м.и навес от 24.20кв.м.,като извършен в нарушение на чл.69 ал.1 и ал.2 от СК,чл.80 ал.1 т.2 от СК и чл.87 от ЗЗД,като неоснователен и недоказан и на основание чл.26 ал.1 изр.1,във вр.с ал.2 изр.5,във вр.с чл.87 ал.3 от ЗЗД. За да постанови решението си,въззивният съд е приел,че въз основа на сключения между страните договор-не може да се направи извод-ответникът да е поел задължение за издръжка и гледане към своята майка,че последната притежава само право на ползване, упражняването на което не е възпрепятствано.
При така изложените факти- изведеният от изложението към касационната жалба въпрос за съдържанието на сключения между страните договор за делба от 23.12.1997г. – е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда. Същият обаче нито е решен в противоречие с практиката на ВКС,нито е решаван противоречиво от съдилищата,нито от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като не изисква нов начин на тълкуване,не изисква промяна на създадената съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й и не сочи непълнота, неяснота или противоречие в законови норми,което да налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Със същия е осъществена доброволна делба на съсобствен имот,като ответникът е получил 8/9ид.ч.,а ищецът 1/9ид.ч.от гореописаното дворище и от едноетажната полумасивна жилищна сграда,както и ответникът е получил 5/6 ид.ч.,а ищецът 1/6 ид.ч. от лятната кухня, сушината,стопанска постройка и навеса,а ищцата – да ползва имотите,описани подробно по-горе”. Така цитирания текст от договора недвусмислено сочи,че ищцата е придобила единствено и само правото на ползване, като по делото не се излагат доводи за оспорване на това право.
При положение,че в сключения договор липсва поето от страна на ответника задължение /включително и за гледане и издръжка/,за което по делото да са налице данни,че той не изпълнява-не може да бъде споделена тезата на касатора за наличие на хипотеза по чл.87 от ЗЗД.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 9.07.2009г.по в.гр.д. № 181 по описа за 2009г. на Габровски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.