2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр. София, 11 март 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3960 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДИ-МД” ЕООД срещу решение № 836/13.06.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 2984/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 3387/02.10.2017 г. по гр. дело № 12026/2016 г. на Пловдивския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу К. А. А.-Г. насрещен иск за прогласяване за нищожен, поради противоречие с добрите нрави и морала, на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 30.01.2014 г.; и е уважен предявеният от К. А.-Г. срещу жалбоподателя първоначален иск, като е обявен за окончателен същият предварителен договор, сключен между страните, за продажбата на поземлен имот с идентификатор 56784.507.350 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № КД-14-15/01.02.2013 г., изменена последно със заповед № 18-4779/22.06.2015 г., с адрес на имота: [населено място], [улица], с площ 102 кв.м., участващ извън УПИ в поземлен имот № … в кв. … и придаден по регулация към УПИ …. по застроително-регулационния план на „Северно от панаирни палати П.“, одобрен със заповед № ….. г., при граници на дворното място: [улица], УПИ … – детско учреждение и УПИ …, за сумата 8 000 лв., като К. А.-Г. е осъдена да заплати на дружеството-касатор сумата 5 000 лв., представляваща незаплатен остатък от цената на имота; в тежест на същата страна са възложени нотариална и държавна такса, а в тежест на жалбоподателя – разноски по делото.
Касационната жалба на „ДИ-МД” ЕООД е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предварителен договор, в който като предмет на продажбата е вписан имот, който няма лице и е под изискуемия минимум за имот по чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗУТ; 2) може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предварителен договор, който има невъзможен („нищожен“) предмет; и 3) може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предварителен договор за имот, който е следвало да бъде включен в масата на несъстоятелността на дружество, което към датата на сключване на предварителния договор е било в производство по несъстоятелност и не са били предявени претенции от купувача по договора. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че тези правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението на касатора се поддържа и че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в т. 19 от тълкувателно решение (ТР) № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 83/23.06.2015 г. по търг. дело № 1940/2014 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 202/21.12.2013 г. по търг. дело № 866/2012 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по търг. дело № 1106/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 228/01.10.2014 г. по гр. дело № 1060/2014 г. на І-во гр. отд. на ВКС, т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 62/25.06.2009 г. по търг. дело № 546/2008 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 7/22.02.2011 г. по търг. дело № 264/2010 г. на І-во търг. отд. на ВКС, но в изложението липсва формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, по който да е налице твърдяното противоречие, като тази цитирана практика на ВКС не се свързва от касатора с трите формулирани правни въпроса, по отношение на които се поддържа хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Жалбоподателят навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като поддържа, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно – явно необосновано и в грубо нарушение на правилата на формалната логика, както и че в случая очевидно няма предмет по процесния предварителен договор.
Ответницата по касационната жалба – К. А. А.-Г. в отговора си излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е обсъдил, приетото в производството пред него, заключение на съдебно-техническата експертиза, както и заявеното от вещото лице Х. в откритото съдебно заседание, че такъв имот (процесният), реално представляващ улица и тротоар, в района няма, както и че той попада в улична регулация и не може да бъде застроен, като в самото заключение е посочено, че процесният имот представлява незастроен терен, попадащ в улица, както и че е благоустроен – част от имота е с тротоарни плочки, а друга част, попадаща в уличното платно – с асфалтова настилка. Независимо от така установените обстоятелства по делото, въззивният съд, който съгласно чл. 363 от ГПК следва служебно да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на процесния имот по нотариален ред, без да е събрал други доказателства относно неговия статут, е обявил процесния предварителен договор за окончателен. С това окръжният съд е разрешил втория формулиран от касатора правен въпрос в противоречие с ТР № 3/2014 от 28.06.2016 г. на ОСГК на ВКС, в мотивите на което е изяснено по задължителен за съдилищата начин, че правната невъзможност на предмета на договора означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяване на обекта. С оглед на това, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК касационното обжалване следва да се допусне, но само по втория правен въпрос и само по отношение на тази част от въззивното решение, с която е уважен първоначално предявеният по делото иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на процесния предварителен договор, респ. – и по обусловената част относно таксите и разноските по делото.
Основания за допускане на касационното обжалване по другите два правни въпроса и по отношение на останалата част от обжалваното решение, не са налице по следните съображения: Първият правен въпрос в изложението е по-тясно формулиран и по смисъл се включва (поглъща се) от съдържанието на втория правен въпрос, по който се допуска касационното обжалване. Третият правен въпрос по никакъв начин не е обсъждан в мотивите към обжалваното въззивно решение и не е обуславящ правните изводи на въззивния съд. По същия начин – и трите правни въпроса, формулирани от касатора, нямат никакво отношение към предявения по делото насрещен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен, поради противоречие с добрите нрави и морала, на процесния предварителен договор, респ. – нямат никакво отношение и към мотивите на въззивния съд за отхвърлянето на този насрещен иск, в която част обжалваното въззивно решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне само в частта по уважения първоначален иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, и относно таксите и разноските по делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – само по правния въпрос – може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предварителен договор, който има невъзможен предмет.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 25.04 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 836/13.06.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 2984/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, – в частта, с която е обявен за окончателен предварителният договор за продажба на недвижим имот от 30.01.2014 г., и относно таксите и разноските по делото.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 836/13.06.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 2984/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, – в останалата част, с която е отхвърлен насрещният иск за прогласяване за нищожен на същия предварителен договор, поради противоречие с добрите нрави и морала.
УКАЗВА на жалбоподателя „ДИ-МД” ЕООД в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 25.04 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: