О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 30.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1280/2018 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ТП „Държавно горско стопанство – Б.“, подадена чрез адв. Г. Г., против определение № 6144/05.12.2017 г. по гр.д. № 939/2017 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 7569/11.09.2017 г. по гр.д. № 1124/2016 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е върната въззивната му жалба с вх. № 5450/07.09.2017 г., подадена от адв. Г. Г., против решение № 6204/24.07.2017 г., постановено по същото дело.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се твърди, че обжалваното определение е очевидно неправилно, както и че съдът се е произнесъл по процесуално-прани въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените въпроси са: 1. „Следва ли да намери приложение разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК ДВ бр. 86/ 2017 г./, съгласно която сроковете спират да текат за страните по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, в хипотезата на бързо производство продължило повече от година и спряно за период от 6 месеца“ и 2. „Може ли да се прилагат правилата на бързото производство, след като веднъж сроковете, предвидени в ГПК не са спазени“.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. А. Б. в качеството ? на процесуален представител на ответника по жалбата – К. Г. М., в който се излага становище за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на подадената жалба. Претендират се разноски, съгласно приложен списък.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид оплакванията на страните, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на подадена въззивна жалба поради просрочие. Жалбата е подадена след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86/ 2017 г., поради което следва да бъде разгледана по този ред.
За да постанови атакуваното определение Окръжен съд Благоевград е съобразил, че производството по делото е образувано по трудов спор за признаване на незаконност на извършеното уволнение, възстановяване на служителя на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставането без работа, който подлежи на разглеждане по реда на „Бързото производство“, предвиден в гл. X. на ГПК – съгл. чл. 310 и сл. ГПК. Взел е предвид, че производството по трудовото дело било спряно на основание чл. 229, т. 4 ГПК, а след влизане в сила на решението по гр.д. № 110/2016 г. по описа на Районен съд-Благоевград, било възобновено. След възобновяване делото било насрочено за открито съдебно заседание, за което страните били редовно уведомени. Ответникът работодател не се явил в проведеното заседание и не изпратил представител. В проведеното заседание на 10.07.2017 г., съдът дал ход на устните състезания и обявил, че ще се произнесе с решение на 24.07.2017 г. съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК. На посочената дата било обявено решение № 6204/24.07.2017 г. по гр.д. № 1124/2016 г. по описа на Районен съд – Благоевград, като в него изрично било посочено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – Благоевград. Първоинстанционният съд изпратил и съобщения до страните за сведение с преписи от постановеното решение. Върнати са две съобщения в цялост, изпратени до ответната страна – лично и чрез процесуалния представител, с отбелязване, че упълномощеният адвокат бил в отпуск до 04.09.2017 г. С пощенско клеймо от 05.09.2017г. е подадена въззивна жалба от ТП „Държавно горско стопанство – Б.“, чрез адв. Г. Г., която първоинстанционният съд е върнал като просрочена с процесното разпореждане №7569/11.09.2017 г. по гр.д. №1124/2016 г. по описа на РС-Благоевград. Въззивният съд е потвърдил извода за нередовност на подадената въззивна жалба. Отчел спецификите на производството по гл. XХV на ГПК. Посочил е, че спирането на производството поради наличие на дело с преюдициален характер не се отразява на характера му. Съдът се е произнесъл и по оплакванията на ТП „Държавно горско стопанство – Б.“ във връзка със съдебната ваканция, като е посочил, че работодателят е бил редовно уведомен за насроченото открито съдебно заседание, в което първостепенният съд е дал ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение на 24.07.2017 г. От една страна заседанието не е било проведено по време на съдебната ваканция, а от друга предвид спецификата на производството и специалната разпоредба на чл. 329, ал. 3, т. 2 ЗСВ делата за незаконно уволнение се разглеждат и по време на съдебна ваканция. Следователно няма никакво основание да се счита, че не е текъл срок за обжалване на решението предвид разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ГПК в ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в ред. ДВ бр. 86/2017 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, какво и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че редакцията на законовите разпоредби изисква Върховният касационен съд да се произнесе на първо място относно наличие на основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК, според която сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт, е нова и е обнародвана с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. и съгласно общото правило на чл. 5, ал. 5 КРБ влиза в сила 3 дни след обнародването ?. Следователно недопустимо е новосъздадена съдопроизводствена разпоредба да регламентира отношения към минал момент, доколкото не е предвидено обратно действие. Ето защо разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 86 от 2017 г./ е изцяло неотносима към спора относно срока за подаване на процесната въззивна жалба, тъй като същият е изтекъл преди разпоредбата да бъде обнародвана. Анализирането на законовите правила относно съдебната ваканция и разглеждането на определени категории дела по времето ? е правилно, но излишно във връзка с настоящия казус.
Не са налице основания за допускане до касационна проверка и във връзка с формулираните от жалбоподателя въпроси. Както беше посочено, разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 86/2017 г./ е обнародвана след изтичането на срока за подаване на въззивна жалба и е неприложима по отношения на конкретния случай. От друга страна въззивният съд изрично е посочил, че съгласно правилото чл. 329, ал. 2, т. 3 ЗСВ дела за незаконно уволнение се разглеждат и по време на съдебната ваканция. Обстоятелството, че производството по трудовото дело е било спряно на основание чл. 229, т. 4 ГПК, за да се обезпечи правилното решаване на спора, доколкото е бил налице преюдициален спор, не променя характера на производството. Законодателят изрично е предвидил определена категория дела – посочени в чл. 310, ал. 1 ГПК да се разглеждат по реда на бързото производство, както и предпоставките, при които тази необходимост отпада – чл. 310, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Нормите на закона са ясни и категорични и не е необходимо допълнителното им тълкуване,поради което липсва както общото, така и специалното основание. Вторият въпрос от своя страна е общ и абстрактен. Той не визира конкретно правно разрешение на въззивния съд, обусловило решаващата му воля, а повдига хипотетично питане. Ето защо и той не отговаря на изискванията за общо основание по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с което са важими дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2018 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г.
От изложеното следва да бъде направен извода, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на обжалваното въззивно определение.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора е да заплати сторените от ответника по жалбата разноски за настоящата инстанция, удостоверени в приложения по делото договор за правна помощ, в размер на 300 лв. /триста лева/.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6144/05.12.2017 г. постановено по ч.гр.д № 939/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖА ТП „Държавно горско стопанство“ – Б., ЕИК[ЕИК] да заплати на К. Г. М., ЕГН [ЕГН] сумата от 300 лв./триста лева/, представляваща съдебни разноски за настоящето производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: