2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2048/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 28.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 2048/2015 година
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 88/05.02.2015 год. по в.ч.гр.дело № 37/2015 год. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено определение № 955/17.12.2014 год. по гр.дело № 745/2014 год. на Добричкия окръжен съд в частта за оставяне без разглеждане искова молба вх.№ 7798/03.12.2014 год., с която М. С. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.№ 15 е предявил против Прокуратурата на Република България искове за признаване за установено, че следните документи: нотариален акт за дарение № 6, том І, вх.рег.№ 5508, дело № 598/29.12.2006 год. на нотариус Д. Б., нотариален акт № 180, том VІІІ, дело № 2629/1992 год. нотариус Е. Е. при Добричкия районен съд, акт за нотариално завещание № 2765/20.11.1992 год. и акт за саморъчно завещание № 4, нотариално дело № 2765/1992 год., са неистински, с прекратяване производството по този иск.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят М. С. М., представляван от адвокатите К. О. В. и С. И. Б., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е нарушен материалния закон, съществено са нарушени съдопроизводствените правила понеже му се отнема възможността да претендира по ЗОДОВ нанесени вреди от Държавата-Прокуратурата тъй като е допусната до делба нива и апартамент в [населено място], придобити от него по давност, при което са нарушени конституционните му права по чл.17, т.3, чл.6, т.2 и чл.7 от Конституцията на Република България.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение разгледа частната жалба и с оглед доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от водене на установителните искове срещу Прокуратурата на Република България тъй като възможността за оспорване истинността на посочените документи е изчерпана в делбеното производство и същата няма отношение към претендираните от него вещни права. Взето е предвид, че пред окръжния съд е претендирал вреди от бездействието на прокуратурата по жалба до Районна прокуратура-Д. за неистинността на същите документи, по които е налице отказ да се образува наказателно производство.
С разпореждане № 62/16.03.2014 год. на Председателя на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд частната касационна жалба вх.№ 1089/18.02.2015 год. е приета за нередовна като преписка вх.№ 3306/12.03.2015 год. е върната на въззивния съд за привеждане в съответствие с чл.260, т.4 във връзка с чл.275, ал.2 – в какво се състои искането и понеже към приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване липсва обосновка кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд по чл.280, ал.1 ГПК, за което е уведомен лично на 27.03.2015 год. и към настоящия момент тези нередовности не са отстранени.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 88/05.02.2015 год. по в.ч.гр.дело № 37/2015 год. на Варненския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ