О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
Гр.С., 25.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1806 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Ж. С., Р. Ж. С., Ж. К. С. и М. К. С. срещу определение №.261/14.03.16 по г.д.№.732/16 на ВКС, ІV ГО – с което касационната им жалба срещу решение №.322/27.10.15 по г.д.№.427/15 на Окръжен съд Добрич е оставена без разглеждане. Излагат се твърдения за незаконосъобразност, в това число предвид разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК – доколкото по принцип исковете по чл.135 ЗЗД са обуславящи по отношение на искове за собственост.
Ответните страни К. Д. П. и П. В. П. оспорват жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното определение е прието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по искове с правно основание чл.135 ЗЗД, всеки от които е с цена под 5000лв. – и следователно е изключен от касационен контрол предвид чл.280 ал.2 ГПК.
С исковата молба са предявени множество обективно съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД. При предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, когато атакуваната сделка касае прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.2 ГПК предвид препращането на чл.69 ал.1 т.4 ГПК – от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая се иска прогласяване недействителност на сделки за продажба на 4броя недвижими имоти, инкорпорирани в 2 нотариална акта – поради което и цената на всички обективно съединени искове се определя от данъчната оценка на всеки един от прехвърлените имоти. Видно от представените удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти /стр.82-стр.84 от първоинстанционното дело/, цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5 000 лева.
Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела.
Видно от изложеното по-горе, обжалваното въззивно решение е постановено по множество искове с правно основание чл.135 ЗЗД с цена на всеки под установения в чл.280 ал.2 ГПК минимум. Същевременно не се касае за хипотеза на чл.280 ал.2 т.1 ГПК – доколкото не е налице обективно съединяване на иск за собственост с обуславящ иск – каквато е визираната в тази разпоредба хипотеза – предмет на делото са единствено искове с правно основание чл.135 ЗЗД. С оглед на това въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба правилно е била оставена без разглеждане като недопустима. Атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.261/14.03.16 по г.д.№.732/16 на ВКС, ІV ГО.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: