О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 09.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3732 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на д-р И, в качеството му на изпълнителен директор на “М” А. , чрез процесуалния му представител адв. И, против въззивното решение № 173 от 30 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 239 по описа на окръжния съд в гр. Т. за 2008 г., с което е отменено решение № 1* от 13 януари 2006 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Т. за 2005 г. и уволнението на ищеца М. К. Т. на основание чл. 330 ал. 2 т. 1 от Кодекса на труда е признато за незаконно, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение.
Ответникът М. К. Т. от гр. Т., чрез процесуалния си представител адв. Т, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото съдът неправилно заключил, че длъжността на ищеца не е ръководна, след като според длъжностната му характеристика му е възложено ръководството на трудовия процес в съответното звено; длъжността е и материалноотговорна, защото ищецът е боравел със стоково материални ценности; съдът не се е съобразил със задължителните указания на ВКС. В изложение към жалбата се сочи същественият материалноправен въпрос дали длъжността на ищеца е от кръга на визираните в присъдата, постановена спрямо него, като по този въпрос решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Въпреки, че в жалбата се поставя въпроса относно несъобразяването със задължителните указания на ВКС в отменително решение по същия спор, касаторът не изтъква доводи в изложението, нито сочи практика, за да се прецени, че се иска допускане до касация и по този въпрос, който при всички положения е съществен за изхода на спора.
С решението си по искове по реда на чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от Кодекса на труда, предявени от ответника, въззивният съд приел, че заповедта за уволнение е постановена при липса на мотиви, защото съдът не посочил при коя от визираните в чл. 330 ал. 2 т. 1 от Кодекса на труда прекратява трудовото правоотношение с ищеца, а с присъдата на ищеца били наложени две наказания, като работодателят не посочил защо приема, че едното или двете наказания са основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Освен изложеното, съдът посочил, че длъжността на ищеца предвид разпоредбите на Закона за лечебните заведения, щатното разписание и длъжностната характеристика, е била експертна с ръководни функции, но не и ръководна или част от ръководството на дружеството. Ищецът е заемал длъжност, по която не е осъществявал редовно финансово-отчетническа работа. В предходно отменително решение по същия спор ВКС посочил, че доказателствата и доводите на страните не са изяснени по отношение на характера на длъжността, заемана от ищеца.
Решението не следва да се допусне до касационен контрол на посоченото от касатора основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Преди всичко трябва да се отбележи, че посочената съдебна практика на върховния съд води до извода, че искането за допускане до касационен контрол на практика се търси не по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, а по т. 2, тъй като задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт, а по разрешенията на отделни състави на върховния съд може да се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата на съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Ето защо касаторът фактически твърди, че по поставения въпрос е налице противоречиво разрешаване на съдилищата.
Поставеният материалноправен въпрос е съществен по принцип, но с оглед решаващите доводи на съда за незаконосъобразността на уволнението, неговото разрешаване по различен начин от възприетия от въззивния съд, няма да промени крайното решение по спора. Въззивният съд е приел, че заповедта е немотивирана, което лишава работника от адекватна защита и не дава възможност на съда да преценява относимостта на представените доказателства във връзка с двете възможни хипотези на текста на чл. 330 ал. 2 т. 1 от Кодекса на труда. При това положение, дори в касационното производство да се приеме, че заеманата от ищеца длъжност попада в кръга на визираните в присъдата спрямо него, този извод няма да промени приетото от съда заключение за основния порок на уволнението. Макар и да е посочено като касационно оплакване в жалбата, касаторът не е заявил в изложението въпрос относно приложението на чл. 218з ал. 1 изр. второ от ГПК (отм.), поради което касационният съд не може да се произнесе по подобен въпрос.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 173 от 30 юли 2008 г., постановено по в.гр.д. № 239 по описа на окръжния съд в гр. Т. за 2008 г.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: