О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 19.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1016/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. М. от гр. В. чрез процесуалния му представител адв М. П. , срещу решение № 1* от 17.08.2009 г. по в. гр. д. № 885/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното по гр. д. № 9720/2008 г. решение № 920/01.04.2009 г. на Варненски районен съд и е осъден С. М. да заплати на насрещната страна Г. Т. И. разноски за въззивното производство в размер на 700 лв. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от С. М. против Г. И. обективно съединени искове за заплащане на сумите 2 400 евро – задължение по запис на заповед, издаден на 18.06.2007 г. в гр. В. с падеж 26.06.2007 г., и 1 038.53 лв. – мораторна лихва за периода 26.06.2007 г. – 15.12.2008 г., претендирани на основание чл.505, ал.1 вр. с чл.506, ал.1 и чл.537 от ТЗ, като в полза на ответника са присъдени разноски по чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 700 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – чл.535 от ТЗ, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с приетите от въззивния съд изводи за нищожност на записа на заповед, от който произтичат претендираните чрез исковете парични вземания, поради липса на задължителен реквизит по чл.535, т.1 от ТЗ – изразът „запис на заповед” в текста на документа. Поддържа, че записът на заповед е означен като такъв в заглавната си част, а в контекста му се съдържат изразите „безусловно се задължава да плати” и „на негова заповед”, което е достатъчно за действителността на менителничния ефект от гледна точка на императивните изисквания за форма и съдържание, установени в чл.535 от ТЗ. Позовава се на необсъждане на всички събрани по делото доказателства и твърди, че в резултат на този пропуск въззивният съд е достигнал до неправилен и необоснован извод за неоснователност на исковите претенции. По съображения, подробно развити в жалбата, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за водене на делото.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Според твърденията на касатора, въззивното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен и процесуалноправен въпрос, а именно – дали представеният запис на заповед е ценна книга, годна да породи права и задължения, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е аргументирано с твърдяно противоречие между Т/2005 г. на ОСТК на ВКС – от една страна, и от друга – определение от 04.06.2008 г. по ч. гр. д. № 317/2008 г. на Софийски окръжен съд и определение № 46/20.01.2009 г. по т. д. № 637/2008 г. на ВКС, І т. о. Значението на поставения в производството по чл.288 от ГПК въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото е аргументирано с характера на записа на заповед като ценна книга, използвана масово в гражданския оборот.
Ответникът по касационната жалба Г. Т. И. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 14.10.2009 г. Изразява становище за отсъствие на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалваното пред него решение на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора обективно съединени осъдителни искове за парични вземания, произтичащи от запис на заповед с дата на издаване 19.06.2007 г. и падеж 26.06.2007 г., въззивната инстанция е възприела изцяло изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете поради недействителност на менителничния ефект. Недействителността на ефекта е аргументирана с липсата на задължителен реквизит по чл.535, т.1 от ТЗ в съдържанието му – наименованието „запис на заповед” в текста на документа. При формиране на решаващите мотиви за неоснователност на исковете въззивният съд се е позовал на изричната разпоредба на чл.536, ал.1 от ТЗ, постановяваща, че документ, който не съдържа задължителен реквизит от кръга на визираните в чл.535 от ТЗ, не е запис на заповед, както и на задължителните указания по приложението на нормата на чл.535 от ТЗ, дадени с ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, с които е обосновано искането за достъп до касационен контрол. За да е допустимо обжалването, решението трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос, с който е аргументирано приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, е значим за изхода на конкретното дело. Въпреки непрецизната формулировка, въпросът се свежда до това, съставлява ли запис на заповед по см. на чл.535 от ТЗ документ, който е означен със заглавие „запис на заповед”, но не съдържа в контекста си аналогичен израз. Произнасянето на въззивния съд в тази насока по повод на записа на заповед, сочен като източник на претендираните в процеса парични вземания, е обусловило отхвърлянето на предявените искове, квалифицирани като такива с правно основание чл.505, ал.1 във вр. с чл.506 от ТЗ, с което е изпълнено основното условие на чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на обжалването.
Независимо от значимостта на обуславящия правен въпрос, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано поради отсъствие на допълнителните предпоставки, визирани в т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, на които се позовава касаторът.
Достъпът до касация на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предпоставя разрешението на правния въпрос, дадено с обжалваното решение, да е в противоречие с влязло в сила съдебно решение на друг съд, в т. ч. и решение на Върховния съд и Върховния касационен съд по конкретно дело, съдържащо произнасяне по същия въпрос при разглеждане на сходен или идентичен казус. В случая основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е аргументирано с твърдения, че въпросът за действителността на запис на заповед, който не съдържа в контекста си израза „запис на заповед”, но включва други изрази – „безусловно се задължава да плати” и „на негова заповед”, чието логическо тълкуване не поражда съмнения относно характера на документа и същността му на запис на заповед, е разрешен противоречиво в обжалваното решение и ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС – от една страна, и в цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК определения на Софийски окръжен съд и на Върховен касационен съд, І т. о. В ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС – т.1, което е задължително за съдилищата в Република България, е прието изрично, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът „запис на заповед” да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове „запис на заповед” и в текста му да стои същият израз; Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед по смисъла на чл.535 от ТЗ според чл.536, ал.1 от ТЗ. Решаващите изводи на въззивния съд, с които е аргументирано отхвърлянето на предявените искове поради нищожност на записа на заповед, от който произтичат претендираните чрез исковете вземания, са в пълно съответствие с цитираното тълкувателно решение, т. е. със задължителната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.535, т.1 във вр. с чл.536, ал.1 от ТЗ. Евентуалното наличие на съдебни актове, даващи друго разрешение на разглеждания въпрос, е правно ирелевантно и не съставлява предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Точното прилагане на закона и развитието на правото като единно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за достъп до касационен контрол изисква правният въпрос, значим за изхода на конкретното дело, да е от такова естество, че разглеждането му да допринася за промяна на създадена вследствие неточно тълкуване на определени правни норми съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, респ. да се налага с цел създаване или осъвременяване на съдебна практика, наложено поради наличие на непълни, неясни или противоречиви закони и правни норми. Разпоредбите на чл.535, т.1 и чл.536, ал.1 от ТЗ, с които са аргументирани решаващите изводи на въззивния съд за нищожност на процесния запис на заповед и оттук – за неоснователност на предявените искове по чл.505, ал.1 вр. с чл.506 от ТЗ, са ясни, точни и не се нуждаят от тълкуване. Съществува задължителна практика на Върховния касационен съд по тяхното приложение – ТР № 1/2005 г. на ОСТК, която не се налага да бъде осъвременявана и няма основания да бъде изоставяна, за да се възприеме друго тълкуване на закона. Следователно, не са осъществени и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, релевирани като основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Предвид изложените съображения, постановеното от Варненски окръжен съд решение по в. гр. д. № 885/2009 г. не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 17.08.2009 г., постановено по в. гр. д. № 885/2009 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :