О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.201
София.16.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 158/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. от гр. Г., действащ като Е. с фирма „Е”, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 243 от 28.11.2008 г. по в.гр.д. № 275/2008 г. на Окръжен съд – Г. в частта, с която са уважени предявените от ЗППК”Е”/в ликвидация/, с. Д., община С., искове с правно основание чл.59 ЗЗД общо за сумата 1 931.84 лв., ведно с разноски по компенсация в размер на 122.70 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано. В касационната жалба и в представеното допълнително изложение се съдържа изложение на основанието за допускане на касационно обжалване на решението, квалифицирано от касатора по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Твърди се, въззивното решение в обжалваната част засяга съществено материалния интерес на Е. , като правилното решение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъл, че постановяването на законосъобразно и справедливо решение ще допринесе за укрепване доверието на гражданите в правосъдната система и убеждението в нейната безпристрастност. Навеждат се и доводи за незачитане на част от извършените от касатора процесуални действия и липсата на съображения във връзка с противоречивите гласни доказателства от една страна и необсъждането им наред с писмените доказателства по спора.
Ответникът по касация – ЗППК”Е”/в ликвидация/, с Д. , община С., чрез ликвидатора Г. Б. , е заявил становище по съществото на спора, с искане да се остави в сила въззивното решение. Подробни съображения са изложени в писмен отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Габровския окръжен съд решение е прието за доказано, че кооперацията е изплатила без правно основание, по образувано изп.дело № 30/2007 г. на ЧСИ Г. Н. , задължения на ответника за консумирана вода по фактури №№ 43252/03.04.2006 г. и 44823/03.07.2006 г., ведно със законната лихва и такси и разноски по изп.дело, като ответникът се е обогатил за сметка на съответно обедняване на ищеца с тези суми, възлизащи общо на 1 931.84 лева. В мотивите към решението решаващият съд е направил своите фактически и правни изводи, след преценка на релевантни за спора доказателства.
Неоснователно се поддържа от касатора, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице тогава когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. В случая, се касае за вземания, основани на неоснователното обогатяване, като по отделните фактически състави на чл.55 – чл.59 ЗЗД е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС, от която не е допуснато отклонение при постановяване на въззивния съдебен акт. От друга страна, дори и да се приеме, че с оглед твърденията на касатора за незачитане на част от извършени процесуални действия, всъщност се поддържа като основание за допускане на касационно обжалване и чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то би било неоснователно. По делото липсват данни, от които да се направи извод за липса на обективирана в съдебния акт решаваща правораздавателна дейност на Окръжен съд – Г. , или за несъобразяване на задължителните за съдилищата указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Всъщност, доводите на касатора в тази насока, са относими към инвокираните с жалбата основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, което обуславя и невъзможността да се преценяват самостоятелно в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 243 от 28.11.2008 г. по в.гр.д. № 275/2008 г. на Окръжен съд – Г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: