3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 20.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1199/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Гражданско дружество „П. Ф.”срещу решение № 341 от 29.06.2012г. по гр.дело № 410/2012г. на Врачански окръжен съд . Потвърдено е решение №62 от 02.04.2012г по гр.д.№1347/2011г на Районен съд [населено място] за отмяна на уволнение по взаимно съгласие съгл. чл. 325 т.1 КТ ищцата Н. Г. Й. е възстановена на работа ,присъдено е и обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че обжалваното решение противоречи на практика на Върховния касационен съд , изразена в решение № 400 /2010 по гр.д № 1109/2009г ІV г.о по въпроса за издаване на заповед при основанието на чл. 325 т.1 КТ за прекратяване на трудово правоотношение и подписването й от страна на работника Сочи са основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .При основанието на чл. 280 ал.1 г.3 ГПК се поставя въпрос за съдържанието на волеизявлението на работника за прекратяване на договора по взаимно съгласие , задължително ли следва да се посочи дата и ако такава не е посочена, следва ли да се приеме ,че работодателят има право да я посочи в седмодневния срок. Изтъква се ,че по въпроса няма съдебна практика и следва да бъде създадена .
От ответницата по касационното производство Н. Г. Й. , чрез адв. Я. е постъпил отговор ,с който оспорва допустимостта на жалбата поради неотносимост на въпросите към конкретния случай.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По първия поставен въпрос , обжалваното решение не е в противоречие с приетото в решение № 400 /2010 по гр.д № 1109/2009г ІV г.о ,нито относно необходимия фактически състав на прекратителното основание ,нито във връзка със значението на заповед,с която се оформя прекратяването на трудовия договор при взаимно съгласие ,или когато заповедта се изтъква като изразяваща предложение на едната страна ( работодател). В цитирананото решение на основание чл. 291ал.1 ГПК е подчертано,че фактическият състав изисква категорично писмено изявление, по което насрещната страна , към която предложението е отправено, е длъжна да вземе отношение и да уведоми другата страна в седмодневен срок и в тази връзка е приет за неоснователен довод ,че работникът може да изрази съгласие, като подпише издадена от работодателя заповед ,а действието и значението на заповедта е констативно. По насотящето дело писмените изявления не са били обективирани по обсъдения в реш№№ 400 /2010 по гр.д № 1109/2009г ІV г.о начин Решаващо е преценено друго обстоятелство ,а именно че в държание на работодателя е била молба без дата , съставена още при постъпване на работа, при което положение е направен извод за липса на конкретно и ясно писмено волеизявление на работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и фактическият състав не е осъществен с положителното становище на представител на работодателя върху молбата след нейното „датиране” нито с издаването на заповед .
При горните решаващо преценени обстятелства, неотносимо към основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се привързва въпрос задължително ли в предложението на работника следва да се посочи дата и ако не е посочена ,няма ли право приемащата страна да я посочив седмодневния срок и пр. Привързването на волеизявлението на отправящата предложение страна към определен момент във времето е релевантно ,това ясно следва от текста на чл. 325 т.1 КТ , поради обвързването на приемането със срок .Ето защо не е налице неяснота или непълнота в закона , от значение за основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с точното му прилагане. Неоснователен е и доводът , че липсва съдебна практика ,която да обективира решаваща преценка по законосъобразността на уволнение при основанието на чл. 325 т.1 КТ във връзка с практиките, възприети от работодателя и установени по делото в конкретния случай .
Касатоторът следва да заплати 200 лева разноски
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 341 от 29.06.2012г. по гр.дело № 410/2012г. на Врачански окръжен съд
Осъжда Гражданско дружество „П. Ф.”с адр. [населено място] да заплати на Н. Г. Й. от [населено място] сумата 200 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .