О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр. София 25.04.2019 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 925/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Х. М., подадена чрез адв. В. К., против определение № 894/21.11.2018 г. по възз.гр.д. № 739/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което се потвърждава разпореждане № 4130/26.06.2018 г. по гр.д. № 1567/2016 г., с което е върната въззивната ? жалба с вх. № 11873/18.06.2018 г. по гр.д. № 1567/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково.
В частната жалба и приложеното уточнение се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение.
Жалбоподателката счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване . Поставя въпросът „При прекратяване на производството по гражданско дело поради липса на представителна власт от пълномощника, следва ли правото на обжалване на прекратителното определение да бъде съобщено лично на страната и от кой момент възниква това право?“, за който твърди да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това счита, че атакуваното определение е очевидно неправилно, доколкото в мотивите на първоинстанционното разпореждане е посочено, че е налице основание по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, а указания на страната за отстраняване на констатирани нередовности не са давани.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил е писмен отговор от Т. Х. М., подаден чрез адв. В. К., в който се поддържа основателността на частната жалба и се иска отмяна на атакуваното определение.
Постъпило е и „становище“ от С. Д. Д. , подадено чрез адв. С. П., в което се поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно.Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 62, ал.2 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Х. Д. и И. Х. М.. При служебно извършена проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК с разпореждане № 7547/09.11.2016 г. по гр.д. № 1567/2016 г. по описа на РС-Хасково исковата молба е оставена без движение с указания И. Х. М. да приподпише предявения от нейно име иск с правно основание чл. 108 ЗС и пълномощното за адв. В. К., доколкото Т. Х. Д. не може да я представлява по делото предвид разпоредбата на чл. 32 ГПК или изрично в писмена форма да потвърди лично или чрез пълномощник, но от кръга на лицата по чл. 32 ГПК, извършените без представителна власт процесуални действия по предявяването на ревандикационния иск. В изпълнение на дадените указания по гр.д. № 1567/2016 г. по описа на РС-Хасково е постъпила молба от адв. В. К., с която същият е представил пълномощно, издадено му от И. Х. М., да я представлява. С отговора на исковата молба, подаден от адв. С. П., действащ като пълномощник на С. Д. Д., И. П. И. и К. П. Я., е оспорено приложеното пълномощно. Като е констатирал, че в период от повече от половин година И. Х. Д. не е могла да бъде намерена на адреса, който е посочен като постоянен и настоящ, същата е търсена безуспешно и чрез своите деца, за чиито адрес съдът служебно е изискал справки и предвид направеното оспорване на подписа в пълномощното, доколкото в тежест на страната, чийто подпис се оспорва е да докаже достоверността му, съдът е направил извод за липса на активна процесуална легитимация на страната И. Х. М.. Констатирал е и, че не е налице и задължително необходимо другарство между ищците по делото. При тези съображения, в открито съдебно заседание по гр.д. № 1567/2016 г., провело се на 29.09.2017 г., Районен съд – Хасково е прекратил производството по делото спрямо И. Х. М. на основание чл. 129, ал. 3 вр. чл. 128, т. 8 ГПК.
Впоследствие е постановено решение № 239/26.04.2018 г. по гр.д. № 1567/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което исковете на Т. Х. Д. срещу С. Д. Д., И. П. И. и К. П. Я. с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на пълномощно, с правно основание чл. 29 и чл. 31 ЗЗД за унищожаване на упълномощителна сделка, с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договори за покупко-продажба и искът с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване на относително недействителни на посочените договори за покупко-продажба, както и искът с правно основание чл. 108 ЗС са отхвърлени.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 11873/18.05.2018 г., подадена от И. Х. М. чрез адв. В. К.. С разпореждане № 4130/26.06.2018 г. администриращият първоинстанционен РС – Х. е върнал въззивната жалба. Окръжен съд-Хасково е сезиран с частна жалба срещу постановеното разпореждане и се е произнесъл с атакуваното в настоящото производство определение № 894/21.11.2018 г. по въз.ч.гр.д. 739/2018 г. Приел е, че И. Х. М. няма статут на надлежна страна предвид влязлото в сила определение от 29.09.2017 г., с което производството по делото по отношение на нея е прекратено. Посочил е, че действията на първоинстанционния съд са надлежни и законосъобразни, тъй като частната жалбоподателка не попада в субективния обхват на силата на присъдено нещо на постановеното решение и не е легитимирана да го обжалва.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Макар в разпореждане № 4130/26.06.2018 г. на РС-Хасково да е посочено, че е налице основанието по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, а по делото да не е проведена процедура по отстраняване на допуснати нередовности, настоящият състав намира, че тази неточност не може да обоснове извод за очевидна неправилност. Още повече, че във въззивното определение, ясно и категорично е посочено от ОС-Хасково, че жалбоподателката И. Х. М. не е легитимирана страна в производството и не може да извършва валидни процесуални действия, включително да обжалва постановеното първоинстанционно съдебно решение. Ясно е очертан и предметът на обжалване в настоящото производство, като е посочено, че съдебното определение за прекратяване на производството по отношение на тази ищца е извън предмета на подадената частна жалба пред въззивния съд и съществува различен ред за защита на твърдяното нарушение на правата на И. Х. М..
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и във връзка с поставения от жалбоподателката въпрос. Той не е обусловил изводите на въззивния съд, единствено е посочено, че в производството по разглеждане на частна жалба срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба поради липса на процесуална легитимация на страна, не може да се извършва косвен съдебен контрол на влезли в сила определения, постановени в производството по делото. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да е необходимо да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. За изчерпателност може да се посочи, че приложените определения на ВКС нямат никаква връзка с настоящото дело. В определение № 1074/30.11.2012 г. по ч.гр.д. № 151/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о. е даден отговор на въпроса следва ли да се счита за отстранена нередовността на исковата молба, ако държавната такса е внесена в определения от съда срок, но платежният документ е представен впоследствие, а определение № 762/11.11.2011 г. по ч.гр.д. № 610/2011 г. по описа на ВКС, I т.о касае допустимостта на частна касационна жалба против отказ за конституиране на трето лице помагач. Отделно за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно да бъде бланкетно посочена разпоредбата, а е необходимо касаторът да изложи аргументирани съждения защо намира, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ето защо и във връзка с изложените съображения и предвид липсата на формулиран въпрос, който да отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и с оглед приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящия състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Предвид този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените от ответника по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение. Към становището на С. Д. е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че уговореният адвокатски хонорар от 500, 00 лв. е изплатен в брой на адв. С. П..
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 894 от 21.09.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д № 739 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА И. Х. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С. Д. сумата от 500 лв. съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: