О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 27.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4258/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба.,вх.№21059/25.7.2016 г. подадена от адв. Г. З. – процесуален представител на ищците Ж. Н. Ж. и С. Я. Ж., и двамата от [населено място], област В., против въззивно решение №827/21.6.2016 г. по гр.д.№416/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., III състав, с което е отменено решение № 310/02.12.2015 г. по гр.д.№ 1003/2014 г. на Провадийския районен съд и са отхвърлени предявените от Ж. Н. Ж. и С. Я. Ж., и двамата от [населено място], област В., против И. Н. Й. от [населено място], област В., субективно съединени искове с правно основание чл.143, ал.ц1 ЗЗД, за заплащане на всеки от ищците, съобразно дела им в наследството по Ѕ ид.ч. от сумата 10128,80 лева, представляваща погасени вноски от потребителски кредит, с длъжник И. Й., които наследодателят на ищците, в качеството му на поръчител е изплатил на кредитора – [фирма], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 2691,59 лева, считано от датата на всяка удържана вноска до 19.12.2014 г.
Въззивната инстанция е приела, че по делото не се спори, че между ответника по исковата молба и [фирма] е бил сключен процесния договор, по който наследодателят на ищците е отговарял солидарно с главния длъжник в качеството си на поръчител. Прието е също така, че по отношение на наведените от ответната страна правопогасяващи възражения: твърденията за заплащане на дължимата сума приживе на наследодателя на ищците от страна на ответника, съдът не е обсъдил допустимостта на свидетелските показания в контекста на приложимостта на нормата на чл.165 ал.1 ГПК, предвид наведеното в отговора на ответника твърдение, че разписките за направените плащания не се съхраняват у него, а са в дома на бившата му съпруга , която ги е унищожила.
С оглед допуснатите от въззивната инстанция гласни доказателства съдът е установил, че бившата съпруга не е допускала в къщи ответника, поради което е направен извод , че оригиналите на тези разписки са останали при нея, поради което не се налага изключването им от доказателствата по делото. Същите са заверени за вярност с оригинала. Предвид допуснатата съдебно-графологична експертиза, , неоспорена от страните съдът е стигнал до извод, че подписите положени под разписка от дата 19.08.2012 г. и разписка от дата 22.08.2012 г. са изпълнени от лицето Н. Ж. Н., като вещото лице категорично заявява, че е възможно да се изследва подписа от копие на документ. Прието е също така, че когато експертизата касае почерка е по преценка на експерта дали качеството на подписа позволява почерково изследване, като в случая обектите са два и е констатирана устойчивост в писмено двигателния навик, което е основно свойство на почерка, и са констатирани съществени съвпадения в общите графически признаци и в частните, които като количество и качество са достатъчни за направения извод.
Варненският окръжен съд е приел, че съгласно чл.146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението встъпва в правата на удовлетвореният кредитор срещу длъжника, като може да се ползва и от обезпеченията на главното задължение. Заплатилият дълга поръчител може да оспори увреждащото го действие при същите условия, при които е могъл и увредения (вече удовлетворен) кредитор, в чиито права встъпва и тогава той ще се счита кредитор от възникването на главния дълг (а не от момента на първото извършено от него плащане), тъй като упражнява от свое име чуждо право. Вземането на поръчителя против прекия длъжник за сумата, изплатена срещу задължението на последния, възниква в момента на извършеното изплащане от поръчителя. Освен това съдът е стигнал и до извод, че наследодателят на ищците е погасил задължението на ответника и като изпълнил задължението поръчител встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника И. Н. Й., като в тежест на същия е да докаже възражението си, че е извършил плащане и не дължи исковата сума на поръчителя . Именно в тази насока пред въззивната инстанция са събрани доказателства за извършено от страна на ответника по исковата молба плащане.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства е прието за установено, че И. Н. Й. е заплатил на наследодателя на ищците сумата от 14800 лева , с което претенцията нза заплащане на процесните суми се явява неоснователна , поради което решението на Провадейския районен съд е неправилно и следва да се отмени, като вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1.Следва ли във въззивната инстанция да бъдат допуснати нови писмени доказателства на основание чл.266, ал.3 ГПК, след като страната ги е ангажирала за пръв път пред въззивния съд и не е искала събирането им в първоинстанционното производство, като няма твърдения за процесуални нарушения на събирането им ?, 2. Следва ли съдът при представяте на копия от писмени доказателства – 2 бр. разписки, при поискване от другата страна да задължи страната да представи оригиналите на документите в определен срок, при неизпълнение да изключи от доказателства материал по делото писмените доказателства при изрично искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл.183 ГПК и с какъв акт на съда се изключват писмените доказателства ?, 3. Въз основа на представените заверени копия на 2 бр. разписки, следва ли въззивният съд да допусне гласни доказателства за предаване на суми над 5000 лева, с оглед ограничението на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, или в настоящия казус следва да се допуснат свидетелски показания за доказване, че оригиналите са унищожени или изгубени ?, 4. Съставлява ли нарушение на принципа на непосредственост на събиране на доказателства и на принципа на равнопоставеност на страните в процеса изводът на съда, че „оригиналите на тези разписки са останали при нея…, която ги е унищожила, без да е направено искане за събиране на доказателства в тази насока ?, 5. Съставлява ли процесуално нарушение кредитирането изцяло на обясненията на въззивника, че „оригиналите не се намират при мен, а останаха при майор Н.“ и на процесуалния му представител, че „тези разписки и копия се намирали в семейното жилище“, без да са събрани абсолютно никакви доказателства за тези твърдения ?, 6.Могат ли обясненията на процесуалния представител на въззивника да се ползват с доказателствена сила и може ли съдът единствено въз основа на тях да приеме, че оригиналите на тези разписки са останали при съпругата, без да са събрани доказателства за това по надлежния ред ?, и 7. Следва ли съдът да назначи СГЕ на копия на документи, на които страната не е представила оригинали, и за които е направено искане за изключването им от доказателствения материал ?.
Представят се решения на ВКС по чл.290 ГПК, подробно посочени в изложението.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация И. Н. Й., посредством процесуалния си представител – адв. Н. И., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима.
Поставените въпроси отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Този от тях, по който въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване е въпросът: „Следва ли съдът при представяте на копия от писмени доказателства, при поискване от другата страна да задължи страната да представи оригиналите на документите в определен срок, и при неизпълнение да изключи от доказателства материал по делото писмените доказателства при изрично искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл.183 ГПК ?“.
Касационните жалбоподатели са освободени от внасяне на държавна такса, поради което на същите не следва да бъде указвано да внасят такава.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №827/21.6.2016 г. по гр.д.№416/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., III състав,
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: