О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 11.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 59/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е” О. със седалище в гр. В. чрез процесуалния му представител адв. М, против определение № 535 от 25.11.2009 г., постановено по ч. т. д. № 560/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2* от 23.09.2009 г. по т. д. № 821/2009 г. на Варненски окръжен съд в частта за прекратяване на производството по делото по предявения от А. Л. против „Е” О. иск, квалифициран от първоинстанционния съд като такъв с правно основание чл.307 от ТЗ, за прекратяване на сключен между страните предварителен договор от 16.06.2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот, а в частта, с която е прекратено производството по обективно съединените искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД – за връщане на платена по предварителния договор сума в размер на 259 102.35 лв., и чл.92 от ЗЗД – за заплащане на договорна неустойка в размер на сумата 12 955.11 лв., атакуваното определение е отменено и делото е върнато на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа становище за недопустимост на иска за разваляне на предварителния договор за покупко – продажба, аргументирано с липсата на правен интерес от предявяване на иска поради облигационния характер на договора и предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД извънсъдебен ред за развалянето му. Позовава се на недопустимост и на иска за прекратяване на договора на основание чл.307 от ТЗ – поради стопанска непоносимост, по съображения, че правото за прекратяване на договорната връзка на посоченото основание е признато от закона единствено в полза на длъжника, който е в състояние на невъзможност да изпълни поетите задължения поради обстоятелства от кръга на визираните в чл.307 от ТЗ. Тезата на частния жалбоподател е, че в качеството на кредитор по предварителния договор ищецът не притежава активна легитимация и правен интерес за предявяване на иск по чл.307 от ТЗ, което води до недопустимост на този иск.
Допускането на касационно обжалване на определението е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с допустимостта на исковете с правно основание чл.307 от ТЗ и чл.87 от ЗЗД, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба А. Л. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК против съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди определението на Варненски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по т. д. № 821/2009 г. относно предявения от А. Л. против „Е” О. иск за прекратяване на предварителния договор от 16.06.2006 г. за покупко – продажба на недвижим имот поради недопустимост на иска, въззивният съд е приел, че предварителният договор има облигационен, а не вещноправен ефект, с оглед на което не подлежи на разваляне по съдебен ред. Изложени са съображения, че поддържаната от ищеца и възприета от първоинстанционния съд правна квалификация на иска – чл.307 от ТЗ, не обвързва въззивната инстанция и че съдържащите се в исковата молба твърдения, на които е основана претенцията, дават основание за квалифицирането й като такава по чл.87 от ЗЗД – за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от ответника – продавач „Е” ООД.
Съобразявайки мотивите към обжалваното определение, настоящият съдебен състав приема, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на определението поради отсъствие на общата и на специалните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Първият поставен в частната жалба въпрос – за правния интерес и за допустимостта на иска по чл.307 от ТЗ, не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК спрямо изхода на делото в частта относно прекратяването на производството по претенцията за разваляне на сключения между страните предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот. Обжалваното определение не съдържа произнасяне нито относно активната легитимация на ищеца А. Л. от предявяване на иск с правно основание чл.307 от ТЗ, нито относно правния интерес от водене на такъв иск, предвид изводите на въззивния съд, че независимо от позоваването на разпоредбата на чл.307 от ТЗ, искът е за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на „Е” О. и се основава на разпоредбата на чл.87 от ЗЗД. При тези обстоятелства, след като въпросът, с който е обосновано искането на частния жалбоподател за достъп до касация, не е обуславящ спрямо решаващите аргументи на въззивния съд за частично прекратяване на производството по делото, не е налице същественото условие на чл.280, ал.1 от ГПК и касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Вторият формулиран от частния жалбоподател въпрос – за допустимостта на иска по чл.87 от ЗЗД и за правния интерес от предявяването му, е значим за изхода на правния спор, тъй като произнасянето на въззивния съд в тази насока е обусловило потвърждаването на първоинстанционното определение в неговата прекратителна част по съображения за недопустимост на исковата претенция. По отношение на този въпрос обаче отсъстват поддържаните от жалбоподателя допълнителни предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, а именно – въпросът да е разрешен в противоречие с трайната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд. Във всички представени с частната касационна жалба съдебни актове – определение № 53/22.01.2009 г. по ч. т. д. № 537/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 286/30.06.1985 г. по гр. д. № 146/85 г. на ВС, ІІ г. о., решение № 2096/03.11.1967 г. по гр. д. № 1398/67 г. на ВС, І г. о., и др., е застъпено последователно поддържаното в практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд становище, че предварителният договор за покупко – продажба на недвижим имот няма вещнотранслативен ефект и предвид облигационния му характер подлежи на разваляне по реда на чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД – чрез едностранно извънсъдебно волеизявление на изправната страна, което прави иска за съдебното му разваляне процесуално недопустим. В аналогичен смисъл са изводите на въззивния съд, с които е аргументирано прекратяването на производството по делото в частта относно иска за разваляне /според използваната в исковата молба терминология – за прекратяване/ на сключения между страните предварителен договор от 16.06.2006 г. Съответствието между произнасянето на въззивния съд относно значимия за конкретното дело въпрос и трайната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбата на чл.87 от ЗЗД изключва основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Поддържаните от частния жалбоподател доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд за едностранно разваляне на договора чрез исковата молба и за настъпилите вследствие на това правни последици касаят правилността на обжалваното определение, която не подлежи на преценка, предвид липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 535 от 25.11.2009 г., постановено по ч. т. д. № 560/2009 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :