О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр. София, 04.05. 2010 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 615 по описа за 2009 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. Р. М. – пълномощник на П. П. М. и Н. С. Б. срещу определение № 178/29.04.2009 г., по ч.гр.д. № 131/2009 г. на ОС – Т. , с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 36/18.03.2009 г. на П. районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 340/2008 г., поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Касаторите се позовават като основание за допускане на касационния контрол на всички хипотези на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Ответниците по частната жалба – ОСЗ – гр. П. и О. гр. П. не са депозирали писмен отговор по чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
На първо място, касаторите не са формулирали същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по който съдилищата са се произнесли в противоречие със задължителната или константната практика на ВС или ВКС, който да е решаван противоречиво от съдилищата или произнасянето по него от страна на ВКС да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Всъщност те смесват основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл. 284 ал. 1, т. 3 от ГПК по същество отново са изложили доводи за неправилност на въззивния акт (чл. 281, т. 3 от ГПК), но с аргументация по чл. 280 ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК,т.е. неправилност поради противоречие с практиката на ВС и ВКС; неправилност поради противоречие с други актове на съдилищата, постановени по граждански дела; неправилно определение, отмяната на което е от значение за установяване на практика по точното прилагане на закона. Последното основание се свързва с „преразглеждане и преосмисляне” нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с оглед продължаване срока за предявяване на исковата претенция, която същата урежда. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Независимо от това, съгласно основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 274 ал. 3, т. 1 от ГПК, на които касаторите са се позовали с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Обжалваното определение е постановено, съгласно твърденията на касаторите, в противоречие с практиката на ВС и ВКС и по решаван противоречиво от съдилищата въпрос при наличие на влезли в сила по реда на чл. 296 от ГПК съдебни решения. И в двата случая касаторите са длъжни да приложат тези съдебни решения към изложението си по чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК, което те не са направили, въпреки дадените им указания за това, по реда на чл. 285 ал. 1 от ГПК.
Следва да се посочи, че съдебните актове, които подлежат на обжалване и са предмет на инстанционен контрол, са извън приложното поле на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 2 от ГПК. В конкретния случай е налице позоваване на противоречие между първоинстанционното и въззивното определения, като едно от основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 2 от ГПК. Касае се до съдебни актове, постановени в хода на производството по настоящото дело, които не са влезли в сила, поради което са ирелевантни за преценката на ВКС относно предпоставките за допустимост по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
На последно място, не е налице и предпоставката на чл. 280 ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото разгледаният от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение, не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му не допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения, настъпили в законодателството.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 178/29.04.2009 г., по ч.гр.д. № 131/2009 г. на ОС – Т. , по частната касационна жалба на адв. Р. М. – пълномощник на П. П. М. и Н. С. Б., с вх. № 1736/25.05.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: