2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
С., 21.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 177/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.282, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] – [населено място], с която е поискано спиране на изпълнението на въззивно решение № 70 от 18.01.2012 г., постановено по т. д. № 2557/2011 г. на Софийски апелативен съд, с позоваване на разпоредбата на чл.282, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
С решението от 18.01.2012 г. по т. д. № 2557/2011 г. Софийски апелативен съд е отменил решение от 18.03.2011 г. по т. д. № 50/2010 г. и е отхвърлил предявените от [фирма] против [фирма] /н./ искове с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ за установяване съществуването на вземания в полза на Банката, неприети в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ по т. д. № 6/2010 г. на Врачански окръжен съд, в размер на сумите 160 000 евро, равностойни на 312 933.80 лв. – наказателна лихва по чл.7, ал.1 от договор за кредит № 1060/01.09.2008 г. за периода 15.09.2009 г. – 26.03.2010 г., и 20 833.33 евро, равностойни на 40 746.45 лв. – наказателна лихва по чл.7, ал.1 от същия договор за кредит за периода 26.03.2010 г. – 20.04.2010 г., като е осъдил [фирма] да заплати следващите се по делото държани такси и разноски.
Въззивното решение е обжалвано от ищеца [фирма] с касационна жалба вх. № 2545/09.03.2012 г., която е в процес на администриране от въззивния съд.
Молбата за спиране е неоснователна.
Съгласно чл.282, ал.1 и ал.2 ГПК, подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение, но жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението срещу представяне на надлежно обезпечение. Спирането по чл.282, ал.2 ГПК е способ за защита срещу последиците на невлезлите в сила въззивни съдебни решения, които подлежат на принудително изпълнение, а такива – по изрично разпореждане на чл.404, т.1 ГПК, са единствено осъдителните решения на въззивните съдилища. Решенията, постановени по установителни искове, не се ползват с изпълнителна сила и не подлежат на изпълнение, поради което способът на спирането по чл.282, ал.2 ГПК е неприложим по отношение на тях. Установителен характер има и решението, с което съдът се произнася по искове с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ за съществуване или несъществуване на вземания, предявени в производството по несъстоятелност. Предвид обстоятелството, че с въззивното решение, чието спиране е поискано в настоящото производство, Софийски апелативен съд е разгледал положителен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, решението не подлежи на изпълнение, а оттук – и на спиране при предпоставките на чл.282 ГПК.
По изложените съображения молбата за спиране на изпълнението на постановеното от Софийски апелативен съд решение по т. д. № 2557/2011 г. следва да се остави без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] – [населено място], за спиране на основание чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на въззивно решение № 70 от 18.01.2012 г., постановено по т. д. № 2557/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :