2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 19/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр.София, 16.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 19/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 233 от 31.10.2012 год., постановено по гр.дело № 346/2012 год. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение с № 662 от 15.06.2012 год. по гр.дело № 3888/2011 год. на Старозагорския районен съд в частта, в която е допусната съдебна делба при равни квоти между Н. Д. Ч. от [населено място], [улица], ет.4, ап.11 и А. С. А. от [населено място], [улица], ет.3, ап.31 на поземлен имот с идентификатор ….., представляващ незастроен имот за жилищни нужди с площ 1661 кв.м., находящ се в [населено място] минерални бани [община], при съседи: ……, …… и ………..
Недоволен от въззивното решение е касаторът А. С. А., представляван от адвокат С. Т., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса: Може ли съдът да приеме за установен факт от значение за спорното право, който не е твърдян от никоя от страните по делото и който е в противоречие с изразените становища от тях по делото, единствено въз основа на свидетелски показания, събрани в друго производство.
От ответницата по касация Н. Д. Ч., представлявана от адвокат С. З. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че законовата презумпция за съвместен принос и то във всичките му форми, визирани в чл.19, ал.2 СК/отм./ не е оборена относно спорния делбен имот. Взето е предвид признанието на ищцата, че ответникът е напуснал семейното жилище през м.януари 2000 год., от когато страните са във фактическа раздяла като същият е продължил да подпомага финансово семейството/с пълнолетно дете/, поради което е направен извод, че не е установено между съпрузите да е настъпила окончателна фактическа раздяла, т.е. състояние, при което трайно да са преустановени изцяло икономическите, а не само духовните и физически връзки между съпрузите. Отчетено е, че липсват доказателства ищцата да не е съдействала за придобиване на имота тъй като е полагала грижи за детето и общите интереси на семейството.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставения въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представеното решение с № 31 от 17.02.1999 год. по гр.дело № 616/1998 год. на І-во гражданско отделение на Върховния съд(ВС) касае различна фактическа обстановка – трайна фактическа раздяла близо 4 години тъй като съпрузите са живели в икономическа самостоятелност в различни държави, с оглед приложението на чл.19, ал.2 и ал.3 СК.
Обжалваното въззивно решение не е постановено и в противоречие с ТР № 35/1971 год. на ОСГК на ВС, постановено при друг процесуален ред.
Останалите съдебни актове-три определения на Върховния касационен съд: № 817 от 14.07.2010 год. по гр.дело № 554/2010 год. и № 439 от 05.05.2011 год. по гр.дело № 328/2010 год., двете на І-во гражданско отделение и определение № 266 от 16.03.2010 год. по гр.дело № 1412/2009 год. на ІІ-ро гражданско отделение са постановени в производство по чл.288 ГПК, поради което не следва да се съобразяват.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение с № 233 от 31.10.2012 г од., постановено по гр.дело № 346/2012 год. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/