4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София,17.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1747/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 86 от 30.12.2013 г., постановено по т. д. № 1878/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 07.03.2013 г. по т. д. № 243/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което по предявен от [фирма] иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК е прекратено [фирма] и са присъдени разноски на [фирма] в размер на сумата 471 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на иска по чл.517, ал.3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в Република Гърция, [населено място] – чрез „А. Банка – Клон България” К., изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 28.04.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Благоевградски окръжен съд, с което по иск на [фирма] е прекратено [фирма], Софийски апелативен съд е приел, че са осъществени предпоставките на чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на дружеството – ответник за неудовлетворени задължения на съдружника Й. Б. Р. към ищеца [фирма].
След преценка на доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът [фирма] се легитимира като кредитор на Й. Б. Р. – съдружник в [фирма], със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, удостоверяваща наличието на непогасени задължения на стойност 214 503.96 евро – главница и лихви по договор за банков кредит, и разноски за заповедното производство; че във връзка със заповедта за изпълнение срещу съдружника – длъжник е образувано изпълнително дело № 20107970400499 на ЧСИ М. Б.; че на 16.05.2011 г. е вписан запор върху дяловете на длъжника в [фирма], на 09.11.2011 г. е връчено изявление на взискателя [фирма] за прекратяване участието на длъжника в [фирма] и с постановление от 21.03.2012 г. взискателят е овластен от съдебния изпълнител да предяви иск по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на дружеството. Като е съобразил посочените обстоятелства и безспорния между страните факт, че до изтичане на тримесечния срок от връчване на изявлението за прекратяване участието на длъжника ответното дружество е превело по изпълнителното дело само сумата 2 лв. и не е изплатило на ищеца припадащата се на съдружника парична равностойност на дружествения дял, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ въз основа на междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването – 30.11.2011 г., съставът на Софийски апелативен съд е направил решаващия извод, че е налице основанието по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на [фирма].
Въззивният съд е счел за неоснователно поддържаното от ответника възражение, че не дължи изплащане на паричната равностойност на дружествения дял на съдружника Й. Р., тъй като според счетоводния баланс към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение – 30.11.2011 г., дружественият дял на съдружника е отрицателна величина. Позовавайки се на вариант 3 от заключението на счетоводната експертиза, въззивният съд е приел, че дружеството е задължено за равностойността на дружествения дял на съдружника и че неудовлетворяването на взискателя предпоставя уважаване на иска по чл.517, ал.3 ГПК.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значим за изхода на делото следния въпрос : „Следва ли да се взема предвид кога настъпва прекратяването на участието на съдружника – длъжник в дружеството и следва ли дружеството да извърши плащане на равностойността на дружествения дял на съдружника – длъжник при превишение на пасива над активите на дружеството по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по посочения въпрос в противоречие с казуална и със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, цитирана в изложението.
Поставеният въпрос е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило уважаването на предявения срещу касатора иск по чл.517, ал.3 ГПК.
Не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първата част от въпроса – дали съдът, сезиран с иск по чл.517, ал.3 ГПК, следва да вземе предвид момента, в който настъпва прекратяването на участието на съдружника – длъжник в дружеството. При произнасянето по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК въззивният съд е изследвал момента на прекратяване на участието на съдружника – длъжник и е приел, че прекратяването е настъпило в момента, в който на дружеството е връчено изявлението на взискателя за прекратяване на членственото правоотношение със съдружника. Изводите на въззивния съд са съобразени с константната и със задължителната практика на ВКС по въпроса кога настъпва прекратяването на участието на съдружника – длъжник в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК и няма противоречие със сочената в изложението съдебна практика в решение № 26/09.02.2007 г. по т. д. № 520/2006 г. на ВКС, І т. о., определение № 283/28.05.2009 г. по т. д. № 171/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 70/06.11.2008 г. по т. д. № 331/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 644/12.07.2012 г. по ч. т. д. № 272/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.
Основателно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по втората част от формулирания в изложението въпрос. Прецизиран от касационната инстанция в рамките на правомощията й в производството по чл.288 ГПК, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът се свежда до това, дали дружеството – ответник по иск с правно основание чл. чл.517, ал.3 ГПК, дължи на взискателя – ищец изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника – длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът превишава активите на дружеството. С решение № 100 от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г., постановено по реда на чл.290 ГПК с характер на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І т. о., се е произнесъл, че изплащане на равностойността на дружествения дял не се извършва при превишение на пасива /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/ над активите на дружеството по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието на съдружника. Независимо, че касае приложението на чл.125, ал.3 ТЗ, даденото разрешение е относимо и към хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК, в която изплащането на равностойността на дружествения дял на съдружника – длъжник е едно от условията за отхвърляне на иска на взискателя за прекратяване на дружеството, в което длъжникът е участвал като съдружник. За да уважи иска по чл.517, ал.3 ГПК, Софийски апелативен съд се е позовал на вариант 3 от заключението на съдебносчетоводната експертиза по делото. Според този вариант, стойността на дружествения дял на съдружника Й. Б. Р. по междинния счетоводен баланс към 30.11.2011 г. /краят на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието на съдружника в [фирма]/ възлиза на (- 1 533.75 лв.), т. е. равностойността на дружествения дял е отрицателна величина, като пасивът превишава активите на дружеството. Изложеното сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика в решение № 100 от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, І т. о., което налага да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 30.12.2013 г., постановено по т. д. № 1878/2013 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40.00 лв. /четиридесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксите делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :