4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
[населено място], 18.04.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3055 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. М. и А. И. М. против решение № 2/ 03.01.2017 г. по гр.д.№ 4316/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1869/07.03.2016 г., по гр.д.№ 17996/2014 г. на Софийски градски съд,в обжалваната му пред въззивна инстанция част, с която са отхвърлени предявените от касаторите искове, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ ,за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на сина им – И. З. М., настъпила при ПТП на 10.12.2013 г. , причинено по вина на водача на застрахован при ответника – ЗК [фирма] лек автомобил , за разликата между присъдените от първоинстанционния съд 150 000 лева за всеки от ищците, до претендираните от всеки от тях 200 000 лева. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с принципа за справедливост, въведен с нормата на чл.52 ЗЗД, и критериите за прилагането му, установени от съдебната практика и конкретно – с ППВС № 4/1968 г.. В останалата си част касационната жалба съдържа доводи по правилността на отговорността за разноски.
Ответната страна – ЗК [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, съобразно съдържанието на въведените касационни доводи и изложението по чл.280 ал.1 ГПК , настоящият състав прецени следното :
Касационното обжалване е сведено до проверка на правилността на приложението на чл.52 ЗЗД, досежно определяне справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. За да приеме справедлив такъв сумата от 150 000 лева, за всеки от ищците, въззивният съд е съобразил събраните показания на 1 свидетел / съседка на ищците / . Изрично изразявайки обвързаност с лимитите на отговорността на застрахователя, съгласно пар.27 от ДР на КЗ / отм./, съдът е посочил, че в конкретния случай събраните доказателства не установяват обстоятелства, сочещи на завишение „интензитета на естествената скръб, депресия и чувство за безнадеждност„, присъщо търпими при загубата на дете от родител, както и „ че родителите са залагали значително по-високи надежди от обичайните за своето дете при неговата бъдеща професионална и житейска реализация „ . В аспект на конкретно събраните доказателства за съдържанието на търпимите неимуществени вреди,обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането и сложилите се в обществото морални норми, показател за които е и формирана константна практика на ВКС / цитирана изрично /, въззивният съд е приел, че справедливо би било обезщетение от 150 000 лева , като исковете са неоснователни за разликата до претендираните 200 000 лева.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторите са поставили въпроса: При определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, длъжен ли е съдът да се съобрази с момента на настъпване на ПТП и социално-икономическата обстановка в страната , както и с лимитите по застрахователната полица и съдебната практика и да изложи мотиви в тази насока или е достатъчно декларативно да заяви, че според него това е справедливия размер ? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК / предвид изрично формулирания петитум на изложението /, макар да е сочено и противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г., реш.№ 53 по т.д.№ 1556/2013 г. на ІІ т.о. ВКС и реш.№ 105 по т.д.№ 1698/2015г. на ІІ т.о. на ВКС .Посочено е също реш.№ 1269 по гр.д.№ 15711/2014 г. на СГС,влязло в сила, с което, на родителите на друго дете, на същата възраст и загинало в същото ПТП, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер от 200 000 лева за всеки от тях .
Въпросът се концентрира до наличието на мотивирано определяне справедлив размер на обезщетението и като такъв формално удовлетворява изискването за правен, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, сочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.По приложение критериите за определяне справедлив размер на обезщетението е налице богата, вкл. задължителна за въззивния съд,съдебна практика, противоречие в която, досежно чл.52 ЗЗД, касаторът не е мотивирал, в обосноваване на нужда от нейната промяна.Дори да се съобрази ,в обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК / независимо от изричния петитум /, останалата цитирана задължителна съдебна практика, същата е сведена до произнасяне по правния въпрос относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Изводите на въззивния съд, обаче, не се явяват в несъответствие със задължителните указания , залегнали в ППВС № 4/1968 г.: за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението, в аспект на комплексната им преценка. Следва да се държи сметка, че съобразими са действително заявените и доказани в производството факти и обстоятелства, относими към определяне размера на обезщетението.В този смисъл от значение е и факта, че касаторите не са посочили кое неотчетено от въззивния съд обстоятелство би предпоставило по-висок размер на обезщетението, като касационната жалба по начало не релевира довод за несъобразяване с лимитите на застрахователна отговорност по пар.27 от ДР на КЗ /отм./, като ориентир за съобразимите социално-икономически условия / ако формулирания въпрос изобщо визира именно тези лимити ,под словосъчетанието „лимити по застрахователната полица„ /. Впрочем, съдът е признал, че съобразно същите, към момента на увреждането, отговорността на застрахователя би била по-голяма, в случай на действително доказан различен обхват и съдържание на търпимите емоционални страдания. Както многократно е подчертавал ВКС в своите решения, лимитите не са абсолютно приложими стойности , а съобразими в съответствие с действително доказаните вреди. Цитираните две решения, постановени по реда на чл.290 ГПК са относими към настъпили в по-ранен момент неимуществени вреди / към.22.04.2009 г. и 18.02.2012 г. / , но по начало са негодни да бъдат ползвани в казуалната си част, като практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. При това и в тази си част същите предвиждат приблизително същия / т.д.№ 1556/2013 г. на ІІ т.о. – 140 000 лева / и значително по-нисък от тук присъдения / т.д.№ 1698/2015 г. на ІІ т.о. – 80 000 лева / размер на обезщетението за неимуществени вреди , търпими от смъртта на пълнолетен син – в първия случай и на баща на непълнолетно дете- ищец – във втория случай . По начало, идентичността на релевантните за установяване факти не обуславя задължителен идентитет на правния резултат, тъй като последният пряко зависи от процеса на доказване.Поради това, решението за присъдено обезщетение на родители на друго, починало при същото ПТП , лице , в по-голям от настоящия размер, е невъзможно да обуслови самостоятелен допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2/ 03.01.2017 г. по гр.д.№ 4316/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: