О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр. София, 27.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 367 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадени са частни касационни жалби от [фирма] и от [фирма] против определение № 546/05.12.2017г. по в.ч.т.д. № 690/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1695/17.10.2017г. по т.д. № 882/2012г. на ОС-Пловдив, с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д. № 773/2016г. по описа на ПОС, 12с.
В частните касационни жалби се излагат съображения за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното определение. Иска се обезсилване на определението на ПАС , евентуално – отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото с указания за прекратяване на производството.
Ответникът по частните касационни жалби [фирма] /л/ в писмения си отговор оспорва основателността им. Претендира присъждане на разноски.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното:
Частните жалби са постъпили в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по т.д. № 882/2012г. на ПОС е било образувано по иск с правно осн. чл.135 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу частните касатори за обявяване на относителна недействителност на апорт на недвижими имоти, извършен от [фирма] в [фирма]. В хода на производството се е пристъпило към ликвидация на първия ответник, в резултат на която той е бил заличен и това обстоятелство е вписано в ТР. По т.д. № 773/2016г. на ПОС е бил предявен иск с правно осн. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ от [фирма] /л/ срещу [фирма] /заличен в ТР/ за установяване несъществуване на вписано обстоятелство – заличаване без правоприемство на посочения ответник. Въззивният съд е намерил, че спорът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ се явява преюдициален относно този по чл.135 ЗЗД, поради което и са налице основания по чл.229 , ал.1, т.4 ГПК за спиране на последното.
След преценка на доводите на касаторите в частните касационни жалби и изложенията към тях, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор [фирма] формулира следните правни въпроси:1/ Може ли да се спре съдебно производство до приключване на друго съдебно производство, при липса на преюдициалност между двете дела? ; 2/ Какво е действието на решението за отмяна на вписано в ТР обстоятелство – обратно или занапред?; 3/ Преюдициално ли е дело по иск за отмяна на заличаване на едно дружество в ТР към висящо дело с участието на заличеното дружество? Втори и трети въпрос по същество се поставят и от втория частен касатор. По частната касационна жалба на [фирма] въпросите се въвеждат с позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. [фирма] се позовава на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и чл.280, ал. 2, пр.2 и 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че първи и втори въпрос не отговарят на направените от въззивния съд изводи. ПАС не е заключил, че липсва преюдициалност между двете дела, нито че решението по чл.29 ЗТР има обратно действие. Трети въпрос е поставен без оглед на предмета на спряното производство, поради което също не се обхваща от изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Изрично въззивният съд е съобразил, че се касае до висящо производство по иск с правно осн. чл.135 ЗЗД, по който правният интерес за ищеца в качеството му на кредитор се извежда от възможността да насочи изпълнение за вземането си спрямо длъжника по отношение на имущество, което в резултат на относително недействителната сделка принадлежи на трето лице, а не на длъжника.
Всички въпроси частните касатори поставят в контекста на доводи за недопустимост на производството по чл.135 ЗЗД поради заличаване на длъжника, които не съответстват на приетото с постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение № 145/27.03.2009г. по ч.гр.д. № 94/2009г. на ВКС, III г.о. и Определение № 671/21.12.2016г. по ч.т.д. № 1929/2016г. на ВКС, II т.о., поради което не са налице и сочените основания по чл.280, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Ответникът по частните жалби не представя доказателства за извършени разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 546/05.12.2017г. по в.ч.т.д. № 690/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: