О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр. София, 31.03.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2082 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кеви Интернешънъл“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 129/18.04.2019г., постановено по в.т.д.№ 115/2019г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 621/03.12.2018г. по т.д.№ 689/2016г. на Пловдивски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Едноличен търговец Елеонора Гролевски Ди Райнигунг, [населено място], Федерална република Германия сумата от 22232,50 евро с левова равностойност 43482,99 лв. – неизплатен остатък от стойността на продадени машини и оборудване за промишлено пране по фактура № 11994/13.05.14г.; 7000 евро с левова равностойност 13690,81 лв. – незаплатени контейнери за пране по фактура № 11996/13.05.14г. и е отхвърлено като неоснователно възражението за прихващане със сумата от 22294,30 лв. – обезщетение за претърпяна загуба вследствие неизпълнение на задълженията по договора да се достави качествена вещ, вещта да е обслужена, да се състои от три съвместими помежду си компонента, работещи заедно, за отстраняване на недостатъци и дефекти по доставената вещ, за провеждане на успешни проби и редовно пускане в експлоатация в срок до 11.05.14г., както и е потвърдено допълнително решение № 38/18.01.2019г. за присъждане на законна лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2016г. до окончателното им изплащане.
Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден да заплати сумите от 22232,50 евро и 7000 евро, като моли след отмяна на решението исковите претенции да се отхвърлят – първата в размер на 15000 евро, представляваща второ плащане по споразумение от 21.10.2014г., а втората – изцяло. Допускането на касационното обжалване касаторът основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по иска – настоящ ответник по касационната жалба, е поел задължение да достави на касатора – ответник по иска, употребявани, но възстановени (отремонтирани) машини, които да бъдат пуснати в експлоатация. За доставката са съставени няколко фактури и касаторът е извършил плащане по част от тях. Незаплатени са машините по две от фактурите № 11994/13.05.14г. на стойност 22232,50 евро и № 11996/13.05.14г. на стойност 7000 евро. След обсъждане на събраните по делото свидетелски показания относно доставката, ремонта и замяната на машините, решаващият състав е приел, че задължението за плащане след доставката произтича и от описанието, дадено във фактура № 11926/27.03.14г. на стойност 31479 евро за гладачна линия Jensen, подаваща машина и центрофуга, както и каландър – валцова гладачка 2х1200х3500 на газ. След пускането в действие на линията са възникнали проблеми в работата, дължащи се на несъответствието между отделните компоненти и била доставена чисто нова сгъваща машина за временно ползване, за да не бъде провален летният сезон. Тези обстоятелства са приети за установени и от подписаното между страните споразумение на 21.10.2014г. В споразумението било посочено, че се сключва поради непостъпило плащане на доставката на гладачната/сгъваща линия. Договорката била ищецът да замени по-рано доставените машини за подаване и извеждане с ремонтирана Jensen, година на производство 2004, валцовата гладачка да се почисти основно, тя да се провери и горелките да се регулират с оглед разхода. Плащането било уговорено авансово 15000 евро след редовно пускане в експлоатация и 15000 евро след стартиране на сезонния бизнес и след непрекъснат двуседмичен режим на работа в присъствието на служител на ищеца. Въз основа на свидетелските показания въззивният съд е приел, че е изпълнено поетото със споразумението задължение на ищеца и са заменени по-рано доставените машини за подаване и извеждане с ремонтираната Jensen, която е пусната в експлоатация. С оглед на приетите за установени факти е прието, че ищецът следва да получи плащане на първата част от задължението в размер на 15000 евро. По отношение на втората част от плащането в размер на 15000 евро са изложени съображения, че е изпълнено условието по споразумението – стартиране на сезонния бизнес и непрекъснат двуседмичен режим на работа. Решаващият състав е посочил в мотивите, че ответникът на своята интернет страница е съобщил, че пералното стопанство функционира непрекъснато от 2014г., като гладачната линия е включена в галерията на снимките, представящи дейността; ответникът не е ангажирал доказателства за невъвеждане на машината в експлоатация през месец май 2015г., за проблеми при функционирането през работния сезон – май-октомври 2015г., за които да е уведомил ищеца; липсвали отправени искания за изпълнение, за евентуално намаляване на цената поради твърдени дефекти, както и волеизявление за разваляне на договора. В приложените писма от декември 2015г. и февруари 2016г., представляващи отговори на искания на ищеца за заплащане на цената, са били изложени твърдения за недостатъци, но според въззивния съд от съдържанието им не било ясно дали се отнасят за първоначално доставените вещи, за които е установено, че имали дефекти, или се отнасят до следващата доставка (след споразумението). Решаващият мотив на въззивния съд е, че при недостатъци купувачът е следвало да уведоми продавача при констатирането им, а не да прави това, след като машината е работила пълен сезон и то след покана за плащане. По отношение на претендираната сума от 7000 евро е прието, че контейнерите за пране са получени от ответника с негов транспорт, като тяхната стойност е част от споразумението от 21.10.2014г., предвид на уговореното отложено плащане на сумата от 30000 евро, която включва не само остатъка от цената на гладачната линия.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице въведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя два процесуални въпроса, решени според него в противоречие с практиката на ВКС и един въпрос, по отношение на която твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос: „Когато ищецът по делото основава иска си за дължимост на плащане по двустранен договор на настъпването на определени условия, уговорени в договора, негова ли е доказателствената тежест да установи изпълнението на тези условия или ответникът носи тежестта да докаже, че тези условия са настъпили?“ е мотивиран с противоречието на въззивното решение с Решение № 338/27.03.18г. по гр.д.№ 706/17г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 95/21.07.16г. по т.д.№ 1280/15г. на ВКС, I т.о.
С посочените решения касаторът се позовава на даденото разрешение в практиката на ВКС, че всяка от страните е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си и носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе правни последици, както и че съдът не може да размества установената в нормата на чл.154 ГПК доказателствена тежест. Според касатора изводите на въззивния съд, че „няма нито едно доказателство, ангажирано от ответното дружество, което да опровергава тези твърдения“ и „следователно ищецът е изпълнил задължението си по споразумението от 21.10.2014г. да замени по-рано доставените машини за подаване и извеждане с ремонтираната Jensen“ са направени не при пълно и главно доказване от ищеца на предпоставките за плащане, а въз основа на неосъществено обратно доказване. В нарушение на доказателствените правила въззивният съд е приел, според касатора, че са настъпили условията за плащане на втората част от цената, като се е аргументирал, че „от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства за невъвеждане на машината в експлоатация през май 2015г., за проблеми при функционирането и през работния сезон – май – октомври 2015г., за които през същия този сезон да е уведомил ищеца“. Изводът на съда бил направен при изрични твърдения на ответника по иска, че доставената машина е функционирала, но с множество дефекти, непълен капацитет и при сериозно затруднение на дейността му.
По тази въпрос съставът на ВКС констатира, че посочените от касатора цитати от въззивното решение действително са част от мотивите, но същите са изнесени извън контекста на цялостната аргументация на апелативния съд по приетите за установени факти и обстоятелства по спора и при формиране на правните изводи. Също така по отношение на дължимостта на сумата от 15000 евро, представляваща първо плащане по споразумението от 21.10.2014г., въззивният съд е приел за установено, че част от първоначално доставените вещи са били с дефекти, но след това са заменени, обстоятелство което се е твърдяло и от касатора. В искането към ВКС, отправено с касационната жалба, изрично е посочено, че искът следва да се отхвърли за второто плащане по споразумението в размер на 15000 евро, поради което в тази част поставеният въпрос не следва да се обсъжда. За втората част от плащането въззивният съд е приел, че липсва уведомяване на продавача от купувача за констатирани недостатъци – проблеми при функционирането през работния сезон (май-октомври 2015г.), отправени искания за изпълнение, за евентуално намаляване на цената поради твърдени дефекти, както и волеизявление за разваляне на договора. Липсата на твърдения или волеизявления за посочените факти и обстоятелства и за предприети правни действия е обвързана от въззивния съд със законовата разпоредба на чл.194 ЗЗД и с правата на купувача при продажба на вещ с недостатъци. Въвеждането на машината в експлоатация, при доказан факт на доставянето (замяната й след споразумението), е основано на логическите правила при обсъждане на релевантните за спора факти, доколкото е констатирано, че възражения в този смисъл не са били направени. В този смисъл приемането за установени на посочените обстоятелства не представлява нарушаване на процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса. По тези съображения поставеният въпрос не е от значение за правилното решаването на спора – от една страна, а от друга, не се установява твърдяното несъответствие с практиката на ВКС.
Вторият въпрос: „Допустимо ли е съдът да основава решението си на доказателства, които не се допускат за установяване на договори на стойност над 5000 лв. съгласно ГПК?“ е мотивиран с противоречието на въззивното решение с практика на ВКС по Решение № 72/28.04.15г. по т.д.№ 2628/13г. на II т.о. и Решение № 119/01.07.16г. по гр.д.№ 6182/15г. на IV г.о. Решенията са във връзка със забраната по чл.164, ал.1, т.3 ГПК за доказване със свидетелски показания на договори на стойност по-голяма от 5000 лв. Според касатора въззивният съд се позовал на свидетелските показания като основно доказателствено средство относно сключен неформален договор за продажба на стойност над 5000 лв.
Съставът на I т.о. на ВКС намира, че поставеният въпрос и интерпретацията му от касатора не съответства на извършените от въззивния съд процесуални действия и приетите за установени в мотивите на решението факти и обстоятелства въз основа на кредитираните свидетелски показания. По делото е било безспорно, че страните са сключили неформален договор на стойност над 5000 лв., който не е обективиран в писмена форма. Писмен документ относно отношенията между продавача и купувача, съдържащ волеизявления на страните, е споразумението от 21.10.14г. Свидетелските показания са допуснати и кредитирани от съда относно изпълнение на задължението за доставка и монтиране на машините, за установените дефекти на първоначално доставените вещи и за замяната им, поради което с гласни доказателствени средства не е доказан договорът, а изпълнението на непаричната престация, за което в процесуалния закон не е въведена забрана.
Третият въпрос: „Представлява ли рекламна информация относно дейността на търговец, поместен на интернет страницата му, извънсъдебно признание на факти?“ е свързан с мотивите на въззивното решение относно цитираната информация от интернет страницата на купувача по договора. Според касатора интернет страницата е създадена с рекламна и маркетингова цел, като се поставя въпросът за правната релевантност на волеизявленията на тази страница, съдържащи определени фактически твърдения и дали същите могат да представляват признания за факти. В случая касаторът мотивира поставянето на въпроса и със съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.116, б.“а“ ЗЗД и съответно с липсата на позитивна уредба, поради което счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС счита, че не е налице заявеното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е изложил съображения, че рекламен материал на интернет страница на търговец представлява признание за определени неизгодни за него факти. В случая цитирането на информацията от интернет страницата е ползвано от въззивния съд само като индиция за прилагане и на логическите правила, без това да е единственият решаващ извод за уважаване на предявения иск. Липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК изключва обсъждането на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129/18.04.2019г., постановено по в.т.д.№ 115/2019г. от Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.