2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр. София, 07.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1523/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Я. М. от [населено място] против определение № 400 от 15.11.2018 г. по ч. гр. д. № 358/2018 г. на Апелативен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса от 15 лв. за производството по делото.
Жалбоподателят счита определението в обжалваната му част за неправилно и иска отмяната му.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение намира частната жалба за процесуално недопустима, поради следните съображения.
Тя има за предмет съдебен акт в частта му, с която на основание чл. 77 ГПК е ангажирана отговорността на ищеца за разноски, каквато е и държавната такса, която не е внесена предварително за производството по частната му жалба пред апелативния съд и страната е останала задължена за сумата от 15 лв. В тези случаи съдът не само има право, но е длъжен да събере разноските принудително от задължената за тях страна, което може да се осъществи във времето както при разрешаване на спора по делото, така и след приключването му в рамките на давностния срок. С оглед предмета на произнасяне, видът на съдебния акт, с които се постановява принудителното събиране на разноските, е определение и това произтича и от текста на горецитираната разпоредба. Това определение обаче не подлежи на самостоятелно обжалване. То не попада сред определенията, посочени в обхвата на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като нито прегражда развитието на делото, нито в закона изрично е предвидена неговата обжалваемост – така Определение № 859 от 19.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6691/2014 г., IV г. о., ГК, което настоящият състав споделя.
Предвид изложеното, частната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство пред касационния съд – прекратено.
.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Б. Я. М. от [населено място] против определение № 400 от 15.11.2018 г. по ч. гр. д. № 358/2018 г. на Апелативен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса от 15 лв. за производството по делото и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1523/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, с връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.