О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4080 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 28.05.2008 година по гр.д. № 407/2008 година на Софийски градски съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, предявен от Е. С. К. от гр. С. против М. на з. и продоволствието, гр. С. за присъждане на обезщетение в размер на 7060 лева за незаконно недопускане на работа след възстановяване за периода от 05.05.2005 г. до 05.06.2007 г. В решението е прието, че с влязло в сила на 29.03.2004 г. решение на Софийски районен съд по гр.д. № 6525/1998 г. е била отменена заповед на Министъра на з. , горите и аграрната реформа за уволнение на Е. С. К., като служителят е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ директор” на Г. стопанство „Б”. С влязло в сила на 20.12.2006 г. решение на Софийски районен съд по гр.д. № 3347/2005 г. на служителя е било присъдено обезщетение за незаконното му недопускане до работа в периода след възстановяването му за времето от 04.05.2004 г. до 04.05.2005 г. Прието е, че по делото не е установено, че в последващия период – след 04.05.2005 г. служителят отново е поискал да бъде възстановен на работа, като се е явил да я заеме реално, което е обусловило извод за неоснователност на претенцията за обезщетение за недопускане до работа.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от е постъпила от Е. С. К.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като същественият материалноправен въпрос за предпоставките за присъждане на обезщетение при условията на чл. 225, ал. 3 КТ е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 10 от 27.02.2004 г. по гр.д. № 1087/1994 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение и решение № 982 от 01.06.2006 г. по гр.д. № 2768/2003 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението по гр.д. 407/2008 г. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено в противоречие със съдебната практика, формирана в посочените решения на Върховния касационен съд, съгласно която, за да е налице незаконно недопускане на работа на възстановения по съдебен ред работник или служител, не е необходимо същият да се явява ежедневно в предприятието за започване на работа; достатъчно е еднократното му явяване, за да заеме длъжността на която е възстановен, а недопускането от страна на работодателя може да се изразява и в бездействие, което пречи да се започне реалното изпълнение на работата. Налице е противоречива практика по съществения материалноправен въпрос за необходимите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно разглеждане.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2008 година по гр.д. № 407/2008 година на Софийски градски съд, ІІ „Д“ въззивен състав.
Да се докладва делото на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ