О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 09.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4634/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. З процесуален представител на ищците М. А. Р., С. Н. К. и М. Д. Й. , и трите от град В., против въззивно решение №937/30.7.2008 г. по гр.д. №2295/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението на въззивната инстанция е постановено в противоречие с практиката на ВКС и казуса противоречиво е решаван от съдилищата. Твърди се също така, че решаващият състав на ВОС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, като го е решил в противоречие с практиката на НКС, без да се съобрази с представените по делото доказателства, както и че постановеното решение е вътрешно противоречиво.
С допълнителна молба, вх. №37796/23.9.2008 г., процесуалният представител на касационните жалбоподателки прилага практика на ВКС и допълвайки счита, че като е приел, че по делото “… по никакъв начин не може да се установи идентичност между стария, притежаван от наследодателя имот, кооперирания и реституирания, тъй като липсват граници, които да индивидуализират последния”, и тъй като: “… ищците не представиха издадена в тяхна полза заповед на кмета по § 4 к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, която да индивидуализира правото им на собственост с оглед възможността за изследване повторно идентичността на реституиран и претендиран имот”, съставът на ВОС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, като го е решил в противоречие с практиката на ВКС и ВС на РБ.
Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касация – С. А. С., Г. П. С. и М. Б. М. , не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, включително и допълнителната молба, намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е формулиран твърдяният съществен материалноправен въпрос, който е обсъден от въззивния съд, по твърдението на касационните жалбоподателки. От изложението е видно, че са налице оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Такъв въпрос не е формулиран и в допълнителната молба. Изложеното в нея представлява цитиране на част от мотивите към решението на въззивната инстанция, без да се обоснове съществен въпрос. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ води до необсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №937/30.7.2008 г. по гр.д. №2295/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №36192/04.9.2008 г., подадена от адв. З процесуален представител на ищците М. А. Р., С. Н. К. и М. Д. Й. , и трите от град В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: