О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№202
София.16.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 187/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л” Е. , гр. Б., представлявано от управителя Л. А. , чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № І* от 20.10.2008 г. по гр.д. № 367/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 04.02.2008 г. по гр.д. № 31/2007 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на предявените срещу „Б”Е. , гр. Б. искове за заплащане на сумата 2 520.48 лв., съставляваща общ сбор на неплатена цена по четири броя фактури/индивидуализирани в решението/ за продажба на различни видове строителни материали, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и на сумата 432.54 лв. – обезщетение за забава до завеждане на исковата молба.
Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, а в допълнение към касационната жалба се съдържа изложение на основанието за допускане на касационно обжалване на решението. Твърди се, че плащането на стоките при търговската продажба, дължимо при предаване на стоката, е съществен материалноправен въпрос, по който е налице противоречива практика. Касаторът се позовава на следните решения на ВС и ВКС: решение № 137 от 1955 г. по гр.д. № 126/55 г., ОСГК; решение № 2* от 1995 г. по гр.д. № 746/1995 г., V г.о. и решение № 345 от 1997 г. на 5-членен състав на ВКС. Заедно с това са представи и решения по МАД № 25/1997 г. и ВАД № 125/2000 г. на АС при БТПП.
Ответникът по касация – „Б” Е. , чрез процесуалния си пълномощник, поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че решението е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел за недоказано доставянето на стоките, описани в процесните четири фактури – № 2-128/07.06.2005 г.; № 13948/10.08.2005 г.; № 14817/18.10.2005 г. и № 15260/22.11.2005 г., на обща стойност 2 520.48 лв., предвид оспорването на фактурите като частни свидетелствуващи документи, съответно неустановяване на твърдението на ищеца за предаване на стоките по тези фактури. Този извод е направен след преценка на събраните по спора доказателства относно установената в трайните търговски отношения между страните практика за по-късно съставяне на фактурите/ в месеца на настъпване на данъчното събитие/, но не в момента на предаване на стоките. В съобразителната част на решението е отразено, че липсва счетоводно задължаване по фактурите, а обстоятелството, че фактурите са подписани от служител на ответното дружество/св. Славов/ не удостоверява получаването на стоките, предвид на установената практика за приемане и подписване на фактурите не непременно от служителя, получил стоките. За да се направи този извод, въззивният съд, в рамките на решаващата си правораздавателна дейност, е преценявал и събраните по спора гласни доказателства.
Твърденията на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата по посочения материалноправен въпрос, не могат да бъдат споделени. В представените с приложението към жалбата решения на ВС и ВКС, макар и да са постановени по искови претенции по чл.200 ЗЗД, по принцип са приложими и към търговските продажби относно основанието за плащане на цената – доставката на стоката. В случая обаче, решаващият съд не е допуснал отклонение от тази практика, съобразявайки и последователната по-нова практика на ВКС по приложението на чл.327, ал.1 ТЗ, а искът е отхвърлен поради липсата на категорични доказателства за предаването на описаните във фактурите стоки, при отчитане на доказателствената тежест в процеса. Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № І* от 20.10.2008 г. по гр.д. № 367/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: