О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
Гр.София, 27.03.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 91 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М”А. , гр. С. срещу решение № 336/11.07.2008г., постановено по гр.д. № 1313/08г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 06.02.2008г. по гр.д. № 15492/2006г. на Софийския районен съд. С това решение е отхвърлен предявеният от “М”А. против “З” А. иск по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.380 и сл. /отм./ от ТЗ, във вр. с чл.394 и сл. /отм./ от ТЗ за заплащане, в качеството му на застраховател по рамкова полица № 04 100 102Б 002804/28.04.2004г. и полица – добавък № 04 550 1402 А0000008722 / 07.02.2005г., на сумата от 5220 щ.д., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени поради неплащането от Н. Н. С. – лизингополучател по договор за лизинг от 21.01.2005г., на 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 лизингови вноски, всяка в размер на 665 щ.д., както и е оставен без произнасяне евентуалният /обратен/ иск по чл.402, ал.1 /отм./ от ТЗ, предявен от “З”А. против Н. Н. С. за заплащане на сумата от 250 щ.д., като част от цялата сума от 5320 щ.д., ако същата бъде присъдена на ищеца по иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.280 и сл. /отм./ от ТЗ, във вр. с чл.394 и сл. /отм./ от ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът З. “А”А. , гр. С. оспорва касационната жалба.
Третото лице – помагач Н. Н. С. , гр. В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски градски съд е приел, че между “М”А. и “З”А. е сключен рамков договор от 28.04.2004г. и застрахователен договор по полица от 07.02.2005г. за риска от неплащане на лизингова вноска по договор за лизинг от 21.01.2005г. между “М”А. и Н. Н. С. Решаващият състав е отхвърлил иска за заплащане на застрахователно обезщетение по съображения, че липсва застрахователен риск и интерес от сключване на договора. Неплащането на лизинтовите вноски от третото лице – лизингополучател е счетено за основание за лизингодателя да предприеме правни действия по събиране на вземанията си по договора за лизинг, поради което и липсвала опасност от увреждане на имуществото му като застраховано лице към момента на сключване на договора за застраховка.
Касаторът поставя за съществен материалноправен въпрос, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, този за наличието или липсата на застрахователен риск, съответно застрахователен интерес, което е предопределящо за валидността на застрахователното правоотношение по застраховка “Ф”. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК обоснова с отсъствието на императивна нормативна уредба и доброволния характер на този вид застраховане, но и с противоречивото му решаване от съдилищата.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
В случая, единственият и решаващ мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска е прогласената нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес. Съставът на градския съд е формирал принципно становище за недействителност на застрахователен договор, сключен от лизингополучател за риска от неплащане на лизингови вноски.
Поставеният въпрос е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и следва да се определи, като: “Налице ли е застрахователен интерес и съответно действителен ли е договор за застраховка срещу риска от неплащане на дължими вноски по договор за лизинг, сключен от застрахования с трето лице?”. По въпроса не е постановена задължителна за съдилищата практика на ВКС и с оглед на приетите различни разрешения в приложените към касационата жалба невлезли в сила актове на СРС и на СГС, съществува неяснота по тълкуването на нормата на чл.391 /отм./ от ТЗ във връзка с т.нар. договор за застраховка “Ф”. По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 173.43 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 336/11.07.2008г., постановено по гр.д. № 1313/08г. от Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора “М”А. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 173.43 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.