О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№203
гр.София, 21.05.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1820/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 8525 от 20.12.2013 год. на А. И. А. и П. Г. А., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение от 06.11.2013 год. по в.гр.дело № 522/2013 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 19.11.2012 год. по гр.дело № 831/2011 год. на Дупнишкия районен съд в частта му, с която е допусната делба и върху масивна жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж със застроена площ от 40.32 кв.м., включващ две мазета, и жилищен първи етаж със застроена площ от 87.18 кв.м., състоящ се от две антрета, две стаи и две кухни и тераса с площ от 6.24 кв.м., която сграда е построена в дворно място, съставляващо УПИ ХІІ-350 в кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.Д..
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че процесната сграда се явява незаконен строеж, както и че делбата на сграда, подлежаща на премахване е недопустима. Твърди се, че в случая сградата е изградена в „груб строеж”/”карабина”/, без разрешение за строеж и не подлежи на узаконяване и запазване в бъдеще, поради което не подлежи на делба. Според жалбоподателите, извършеният през 2009 год. от А. А. строеж не може да бъде отнесен и към случаите, визирани в § 16, ал.2 от ПЗР на ЗУТ за незаконни строежи, започнали в периода 08.04.1987 год. – 30.06.1998 год., нито съгласно § 16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ, като незаконен строеж, започнат след 30.06.1998 год., но неузаконен до обнародването на този закон. Твърди се, че съдът се е произнесъл по съществен за изхода на делото въпрос, който според касаторите е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по касация М. Д. Д. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С исковата молба А. И. А. и П. Г. А./сега касатори/ са поискали да се допусне съдебна делба на съсобствено дворно място, съставляващо УПИ ХІІ-350 в кв.9 по плана на [населено място].
По искане на ответницата М. Д. по реда на чл.341, ал.2 ГПК, първоинстанционният съд с определение от 01.02.2012 год. по гр.дело № 831/2011 год. включил в делбената маса и процесната масивна жилищна сграда. В същото съдебно заседание ищците /сега касатори/ възразили срещу включването на сградата в делбата, тъй като според тях, нейният статут не бил изяснен по надлежния ред, видно от писмо изх.№ Д-111-00-886/18.08.2010 год. на ДНСК-К. /л.93 от делото в първата инстанция/. Възражението им пред първоинстанционния съд се е свело единствено до това, че сградата не е годен предмет на делба, тъй като е със статут на незаконен строеж. Първоинстанционният съд е приел, че сградата е съсобствена на страните по приращение и при посочените за дворното място права, тъй като по делото не било представено предписание за събарянето й /установено е само, че е било наредено спиране на строежа и опразване на сградата/. Прието е, че дори сградата да е негодна и да представлява незаконен строеж, делбата й е допустима.
С въззивната жалба ищците/касатори/ са навели за първи път доводи, че сградата не е съсобствена, тъй като била построена въз основа на суперфиция, учредена от останалите съсобственици на дворното място С. и Д. А. в полза на А. и К. А., за строеж на вила в общия парцел /данни за това съдържало цитираното писмо изх.№ Д-111-00-886/18.08.2010 год. на ДНСК-К., в което било посочено, че има декларация-съгласие, заверена под № 139 от 24.09.1979 год./.
При тези данни, въззивният съд потвърдил решението на първата инстанция за допускане на жилищната сграда до делба, като на свой ред приел, че същата е приращение към терена на съсобствения между страните УПИ ХІІ-350 в кв.9. Посочено е, че предвид липсата на твърдения на А. А. за супериция в негова полза, районният съд не е имал задължение да излага съображения за действието на чл.63 ЗС от споменатата декларация, както и че въззивната инстанция следва да обсъди наведените за първи път пред нея доводи от касаторите за изключване приложението на чл.92 ЗС, както и възражението на ответницата М. Д., че правото на строеж е погасено в полза на собствениците на терена на основание чл.67, ал.1 ЗС, тъй като сградата не е била построена в петгодишния срок от учредяването на правото на строеж.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК жалбоподателите не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, основани на поддържаната пред първата инстанция от ищците/сега касатори/ теза, че процесната сграда не подлежи на делба, тъй като се явява незаконен строеж, който не се обхваща от хипотезите на § 16, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗУТ. По тези оплаквания обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, каквато в случая липсва. „Точното приложение на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимостта от изменение на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на нормативната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. Освен, че не са формулирали въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторите не твърдят, че е налице конкретна непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, и по-специално на законовите норми, които касаят допустимостта на съдебна делба на незаконни постройки. Отделно от това, оплакванията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се различават от оплакванията в самата касационна жалба, които се отнасят до втората теза на касаторите за недопустимост на делба на жилищната сграда, поддържана за първи път от тях с въззивната жалба, а именно, че презумпцията на чл.92 ЗС е била опровергана, тъй като сградата била построена въз основа на право на строеж, отстъпено от съсобствениците на терена в полза на А. и К. А..
Следователно, изобщо липсва формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, отговорът на който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което не е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на настоящото производство по чл.288 ГПК, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата М. Д. Д. сумата 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06.11.2013 год. по в.гр.дело № 522/2013 год. на Кюстендилския окръжен съд по жалба вх.№ 8525 от 20.12.2013 год.
Осъжда А. И. А., ЕГН [ЕГН] и П. Г. А., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адв.И. И., да заплатят на М. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., обл.Софийска, сумата 400/четиристотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: