О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 24.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6314/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. Т. Т.,чрез пълномощника му адв.В. П. срещу решение от 25.07.2014 г. по гр.д.№14163/2013 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-А въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба С. И. К. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.Е. Д., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 05.07.2013 г. по гр.д.№ 47634/ 2012 г. на Софийски районен съд, 36 състав. С него са отхвърлени предявените от ищеца-касатор в настоящото производство искове: с правно основание чл.266 ЗЗД за заплащане на неплатено възнаграждение по устен договор за изработка на строително –монтажни работи на обект „ Надстройка ,реконструкция и ремонтни работи на съществуваща двуетажна жилищна сграда в УПИ ХІІІ-305 ,кв.163 „Г. глава” по плана на [населено място], описани в протоколи обр.19, № 22/ 07.10.2007 г.,№ 23/ 05.11.2007 г. и № 24/ 05.11.2007 г. за сумата 12 986 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава на плащането на главницата за периода 01.12.2007 г.-07.10.2012 г. за сумата 7 506,75 лв. и са присъдени разноски. Исковата сума е претендирана за строително-монтажни работи, извършени от ищеца извън уговореното в сключения между страните на 01.07.2006 г. писмен договор и извън предмета на иска, разгледан по гр.д.№ 8816/ 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав.С влязло в сила решение,постановено по посоченото дело е бил уважен иск предявен от ответника по касационната жалба в настоящото производство С. И. К. срещу Р. Т. Т. с правно основание чл.258 ЗЗД за обезщетение за частично неизпълнение на договора от 01.07.2006 г. в размер на сумата 13 524 лв., и е отхвърлен иск с правно основание чл.265 ал.1 ЗЗД за разходи за поправка на изпълнената с недостатъци работа за 2 850 лв. Въззивният съд е счел, че в мотивите на решението, на които се позовава и ищецът, е прието, че от уговореното в писмения договор възнаграждение в размер на 52 387 лв. са били платени 49 000 лв. и същият е бил прекратен поради частично неизпълнение от изпълнителя. Направил е извод, че ищецът не е доказал процесните строително-монтажни работи да са допълнителни, т.е. да не са възложени с писмения договор . Някои от тях са били негов предмет, заявени са като неизпълнени или неприети от възложителя по предходния воден между страните спор и за тях разгледаният иск е уважен. За други строително-монтажни работи въззивният съд е приел, че са извършени и заплатени, доколкото изпълнението и неизпълнението на дейности по писмения договор, дължимото за тях възнаграждение и плащането му са факти, които са преклудирани с формираната със съдебното решение сила на пресъдено нещо. Направил е подробен анализ на доказателствата относно отделни претендирани строително-монтажни работи.Посочил е, че от събраните по настоящото дело доказателства не се установява ответникът да е възлагал отново на ищеца извършването на гипсова шпакловка на стълбището. Двама свидетели са дали противополжи показания за полагането й , а на място вещото лице е установило, че на стълбищния таван е поставен гипсокартон. Относно топлоизолацията е приел, че не е установено полагането на допълнителна такава извън уговорените с писмения договор 270 кв.м. , като е кредитирал показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, което е измерило 275 кв.м. такава, а не 399,40 кв.м., както е твърдял ищецът. Обсъждайки оплакванията направени с въззивната жалба е посочил, че договорът за изработка е консенсуален и неформален и не е необходима писмена форма за доказването му, но че със събраните доказателства не е установено сключването му относно съществените елементи на договора- предмета на възложената работа и уговореното възнаграждение.Поради това е приел,че са ирелевантни обстоятелствата по неговото изпълнение, включително приемането на работата по смисъла на чл.264 ЗЗД.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване.Извежда следните въпроси:
-след като в хода на строителството нито един от етапите на изпълнение не е приет от възложителя, който отказва да подпише предявените му за подпис актове образец 19, от № 1/ 07.10.2006 г. до № 25/ 05.11.2007 г., без да мотивира отказа си, а от 01.08.2008 г. ползва обекта, без да го приеме и заплати, следва ли съдът да приеме, че искът по чл.266 ал.1 ЗЗД е недоказан, а сумите по актовете са недължими като недоказани;
-следва ли са се приеме,че строителят, недовършил строителния обект поради неподписване и неплащане от страна на възложителя на изпълнените от него строително-монтажни работи е виновен за неизпълнение, с оглед разпоредбата на чл.90 ал.2 ЗЗД;
-приложима ли е разпоредбата на чл.264 ал.3 ЗЗД при доказано ползване от възложителя на изпълнения от строителя обект, с оглед отказа му да подпише, приеме и заплати изпълнените от строителя строително-монтажни работи? Приетите по делото като писмени доказателства актове за строителство обр.19, визиращи видовете и количеството строително-монтажни работи изпълнени на обекта, ползват ли се с доказателствена сила по отношения на отразените в тях видове и количества строително-монтажни работи за обекта, включително и за скритите строително-монтажни работи и по отношение на отразените в тях цени за материали, доставки и труд или същите подлежат на ново доказване, седем години по-късно, при условие че възложителят е отказал подписването им без мотивация и без възражения до началния срок на ползване на обекта от негова страна, с оглед задължението му по чл.264 ал.1 ЗЗД и разпоредбата на чл.264 ал.3 ЗЗД.
Твърди, че въззивният съд е приел иска за недоказан, противно на доказаните по делото факти и без да обсъди приетите като писмени доказателства актове обр.19, че по договора е заплатен единствено аванс и няма разчитане за извършените строително-монтажни работи. Необсъждането на голяма част от релевантните за спора доказателства води до погрешния извод за недоказност на иска и недължимост на плащането. Намира,че поставените въпроси са разрешени във въззивното решение в противоречие с решения на ВКС, постановени по гр.д.№ 972/1999 г., V г.о., т.д.№ 647/2003 г., І т.о., т.д.№ 733/2007 г.,ІІ т.о., т.д.№ 386/2009 г., ІІ т.о., т.д.№ 133/2010 г., ІІ т.о. и т.д.№ 237/2012 г., ІІ т.о.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение .За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допускането й.Общо основание е извеждането на правен въпрос обусловен от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото.Той не трябва да е във връзка с правилността на решението и на обсъждането на доказателствата по него.К. съд не може да го формулира въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Решаващите изводи, които е направил въззивният съд са за ирелевантност на обстоятелствата по изпълнението на твърдяния договор за допълнителни строително-монтажни работи и за приемане на извършената работа .Те следват от фактическия извод за недоказване сключването на устен договор, тъй като не са установени неговите съществени елементи- предмета на възложената работа и уговореното възнаграждение.Поради това с въпроси свързани с обсъждането на доказателства относно неговото изпълнение не може да бъде обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. Освен това въпросите са формулирани с оглед хипотези, които не са приети от въззивния съд.Във връзка с обуславящия въпрос следва да бъде доказано наличието на допълнително основание,като той бъде развит в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК.Цитираната от касатора съдебна практика , създадена от състави на ВКС при действието на отменения ГПК, не е задължителна. Обосноваването на противоречие с разрешенията съдържащи се в нея предполага основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Задължителна е съдебната практика, създадена от състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. За да бъде обосновано наличието на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК касаторът трябва да направи съпоставка и анализ на съдържащите се правни изводи в обжалваното решение с разрешенията в издирената съдебна и/или задължителна съдебна практика, при напълно идентична фактическа обстановка на разглежданите казуси и подробно да обоснове в какво се изразяват противоречията между тях. Това не е сторено, а и приложената съдебна практика е неотносима.Необосноваването на общо и допълнително основание според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК ще има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски,направени в това производство,плащането на които е установил с банково бордеро. Следва с оглед изхода на делото искането да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.07.2014 г. по гр.д.№ 14163/2013 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-А въззивен състав.
ОСЪЖДА Р. Т. Т. да заплати на С. И. К. сумата 480/четиристотин и осемдесет/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: