Определение №203 от 39919 по ч.пр. дело №141/141 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
N 203
 
гр.София, 16. 04. 2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Първо гражданско отделение в закрито заседание на втори февруари  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА
                                             ЧЛЕНОВЕ:    ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                         ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                                    
изслуша  докладваното   от
председателя       (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело     под №    141/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № 169 от 22.10.2008 год. по в.гр.дело № 423/2008 год., с което е отменено решение № 573 от 18.04.2008 год. по гр.дело № 2393/2007 год. по описа на Бургаския районен съд, съгласно чл.208, ал.1 ГПК/отм./ спорът е решен по същество, като е прието за установено по отношение на К. П. Д. , Д. П. К. , К. П. Г. и С. П. А. , че И. А. Г. и М. С. Г. не са собственици на незастроена земеделска земя с площ от 176 кв.м., находяща се в м.”Б” кв.”М” гр. Б., представляваща имот № 145 по плана на новообразуваните имоти по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, при граници: север-улица, запад-улица, изток-имот № 1* юг-имот № 146 и е отменен нотариален акт № 72, том ХІІ, нот.дело № 7157/1994 год. на нотариуса при Бургаския районен съд.
Недоволни от решението са касаторите И. А. Г. и М. С. Г. , двамата от гр. Б., представлявани от адвокат Е от АК Б. , които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
От ответниците по касация К. П. Д. , Д. П. К. , С. П. А. , тримата от гр. Б. и К. П. Г. от гр. С., представлявани от адвокат С от АК- Б. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който се заявява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение като е уважен отрицателен установителен иск на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационният довод за недопустимост на въззивното решение е неоснователен. Право на ищеца е да определи пределите на защита, от която се нуждае и само поради това, че е избрал такава в по-ограничен обем, не може да бъде отречено правото му на иск. Безспорно защитата, която се постига чрез осъдителния иск по чл.108 ЗС е по-широка и интензивна, докато защитната функция на установителния иск се изчерпва с установяване със сила на пресъдено нещо на съществуването на претендираното право, но по този начин се постига яснота и безспорност в гражданските отношения, което не е без значение, и това обуславя правния интерес от предявяването му.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представеното решение № 1* от 10.10.1967 год. по гр.дело № 1007/1967 год. на І гражданско отделение на Върховния съд касае приложението на чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.97, ал.1 ГПК/отм./-договор за издръжка, с който не се поема задължение за цялостна издръжка, е нищожен; не може да се води установителен иск за признаване договора за нищожен, ако с осъдителен иск може да се търси имотът, предмет на същия договор.
Решение № 2* от 26.01.2004 год. по гр.дело № 2367/2002 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до приложението на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и § 1, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ – щом като по законния ред е било учредено право на ползване върху земеделска земя с акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет и щом като до 01.03.1993 год. върху земята е била построена сграда и ползвателят й я е заплатил на собственика чрез общината, той-ползвателят, е придобил правото на собственост върху същата земеделска земя.
С решение № 727 от 13.11.2007 год. по гр.дело № 810/2006 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд на основание чл.218ж, ал.1 /отм./ във връзка с чл.209, ал.1 ГПК/отм./ е обезсилено решение на въззивен съд като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по съществото на правния спор, след отстраняване недостатъците на исковата молба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № 169 на 22.10.2008 год. по в.гр.дело № 423/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top