О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 203/08.04.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1886 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Ищецът А. И. А. обжалва определение № 928/ 20.12.2013 г. по ч. гр. д. № 879/ 2013 г, с което Врачански окръжен съд, Гражданско отделение оставя без уважение неговата частна жалба срещу протоколно определение от открито съдебно заседание от 22.10.2013 г, с което Врачански районен съд, ІV-ти граждански състав прекратява производството по гр. д. № 1210/ 2013 г. на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на делбения иск и го осъжда на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на ответницата Т. А. Д. сумата 650 лв.
В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, изтекъл на 17.03.2013 г, от Т. Д. не постъпва писмен отговор.
Върховният касационен съд намира, че частната касационна жалба е подадена в границите на срока по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК и има за обект определение, което е допустим предмет на касационно обжалване, защото делото е образувано по неоценяем делбен иск. Въпреки спазените изисквания на чл. 274, ал. 4 ГПК, частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане. Съображенията за това са следните:
Препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 ГПК изисква частната касационна жалба да отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това задължава касаторът да формулира въпроса, обусловил крайния изход на делото. С обжалвания акт производството е прекратено поради оттегляне на делбения иск и в тежест на ищеца са поставени извършените от ответницата разноски. Следователно за допускане на частната жалба от ищеца до касационно обжалване е необходим поне един въпрос, който е от значение за крайните изводи на въззивния съд по: 1) валидното десезиране на първостепенния съд; 2) валидното възникване и/ или упражняване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК или 3) качеството на ответницата на кредитор на ищеца по вземането за разноски.
В частната жалба и в изложението към нея оплакванията са единствено касационни. Жалбоподателят счита, че определението в първа част е постановено в нарушение на чл. 34, ал. 3 ГПК. Д. извежда при твърденията, че е общо, а не изрично пълномощното на неговия адвокат, направил изявлението за оттегляне на делбения иск. Жалбоподателят счита, че определението във втората част е постановено в нарушение на чл. 80 ГПК. Д. извежда при твърденията, че липсата на представен списък изключва правото на ответницата да иска присъждане на разноските, ако и делото да е прекратено. Жалбоподателят е приложил и съдебни актове, на които счита, че определението на въззивния съд противоречи. При липсата и на един процесуалноправен въпрос, който да рефлектира върху разрешените от въззивния съд, Върховният касационен съд е в невъзможност да установи противоречие между представените към изложението съдебни актове и обжалваното определение. Следователно е изключено допускането на частната касационна жалба до разглеждане.
При тези мотиви, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 928/ 20.12.2013 г. по гр. д. № 879/ 2013 г. по описа на Врачански окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.