5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 17.04.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 749/2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] (в ликвидация), [населено място] срещу определение № 26 от 15.01.2015 г. по ч. т. д. № 721/2014 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Силистренски окръжен съд определение от съдебно заседание на 29.10.2014 г. по т. д. № 79/2014 г. за прекратяване на производството по предявения от същото дружество срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 138 350 лв.
Частният касатор поддържа становище за недопустимост, евентуално за неправилност на атакуваното определение, по съображения, че съдът е следвало да обсъди постигнатата между страните съдебна спогодба по воденото между тях предходно дело (т. д. № 257/2009 г. на Силистренски окръжен съд) при решаването на спора по същество, а не при преценката за допустимостта иска за посочената сума. Счита, че решаващият състав не е отчел направеното с исковата молба оспорване на спогодбата като непълна, т. е. като необхващаща цялото спорно право и е тълкувал същата в противоречие с изискванията на закона.
Освен въпросът за допустимостта на обжалвания акт, като значими за допускането на касационния контрол, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени и въпросите: „1. При заявено в исковата молба оспорване на съдебна спогодба поради непълнота /неуреждане/ с нея на заявеното с иска материално право, допустимо и правилно ли е съдът да се произнесе с определение за преклузия по чл. 299 във връзка с чл. 234, ал. 3 ГПК, включително обсъждайки доказателства извън текста на спогодбата, или преценката досежно оспореното действие на спогодбата следва да бъде извършена със съдебното решение по същество; 2. При липса на конкретни клаузи, преклудират ли се непосочените в съдебната спогодба права /вземания/ от общи изявления на страните, че „окончателно са уредили помежду си отношенията” и/или от изявленията и действията им в смисъл, че не желаят делото да продължи”.
По отношение на първия въпрос се твърди противоречие със задължителната съдебна практика – т. 8 от ППВС № 7/1973 г. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 303 от 31.03.2010г. по гр. д. № 587/2009 г. на ВКС, І г. о., а при условията на евентуалност – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което основание се поддържа и по втория от поставените въпроси.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 19.02.2015 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по предявения от [фирма] (в ликвидация), [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 138 350 лв., дължима по споразумение от 19.04.2009 г., въззивният съд е приел, че същият е недопустим поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка – формирана сила на пресъдено нещо за процесната сума в резултат от сключената между страните спогодба по т.д. № 257/2009 г. на Силистренски окръжен съд. Решаващият състав е счел, че спогодбата обхваща вземането за сумата 138 350 лв., тъй като от исковата молба, по която е образувано т. д. № 257/2009 г., е видно, че същата е била част от предмета на това дело и че с постигнатата по него съдебна спогодба от 12.01.2011 г. страните са изразили категорично волята си за прекратяването му изцяло и за окончателно уреждане на отношенията си по повод висящия спор. Като подкрепящи извода, че волята на страните е насочена към уреждане на всички претенции на [фирма] към [фирма], т. е. не само за сумата 13 518.90 лв., за която в спогодбата е прието, че е единствено дължима от ответното дружество, но и за сумата 138 350 лв., въззивният съд е преценил и клаузите на сключеното между страните споразумение от 10.01.2011 г., предвиждащи прекратяване на производството по т. д. № 257/2009 г. изцяло, а в случай, че в съдебно заседание на 12.01.2011 г. спогодбата им не бъде одобрена от Силистренски окръжен съд, ищецът [фирма] да направи изявление за отказ от иска „изцяло”.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на първия от поставените в изложението въпроси е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на делото. Не е налице обаче твърдяното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираната задължителна съдебна практика – т. 8 от ППВС № 7/1973 г. и решение № 303 от 31.03.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г. на ВКС, І г. о., установяващи принципно възможността съдебната спогодба да бъде оспорвана поради нищожност или унищожаемост, е неотносима към настоящата хипотеза, доколкото в случая изобщо не се касае за оспорване на съдебната спогодба като нищожна или унищожаема, а се твърди единствено, че същата не обхваща процесната сума. Това твърдение, обаче, не може да бъде окачествено като „оспорване” на спогодбата в посочения в цитираните актове смисъл и поради това произнасянето по него не е част от решаването на спора по същество, а е дължимо именно при преценката за допустимостта на предявения иск с оглед възражението за сила на пресъдено нещо. Наличието на непротиворечива съдебна практика, че силата на пресъдено нещо е отрицателна предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно, доколкото касае допустимостта на производството, изключва възможността за допускане на касационното обжалване и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на втория формулиран въпрос не е изпълнено изискването да е значим за изхода на делото съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като отговорът на този въпрос е предпоставен от тълкуването на конкретните уговорки между страните в сключената между тях съдебна спогодба, т. е. от обсъждането на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и правни изводи, които са предоставени изцяло в правораздавателната компетентност на решаващия съдебен състав. Правилността на същите е въпрос, който може да бъде разглеждан само при вече допуснато касационно обжалване, но не и в производството по допускането му. Поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не подлежи на преценка наличието на допълнителните предпоставки на поддържаното по отношение на този въпрос основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице и вероятна недопустимост на въззивния акт, в какъвто смисъл са твърденията на частния касатор. Наведените от него доводи, че съдът е следвало да се произнесе по „оспорването” на съдебната спогодба при решаването на спора по същество, са относими към правилността, а не към допустимостта на атакуваното определение.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, частният касатор следва да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 1872 лв. –адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения договор за правна защита и съдействие № 00043730 от 16.02.2015 г. и фактура № 545 от същата дата.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 26 от 15.01.2015 г. по ч. т. д. № 721/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] (в ликвидация), ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 5, ап. 9 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх. А, ет. 6, ап. 17 направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 1 872 /хиляда осемстотин седемдесет и два/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: