О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 01.03. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1303 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. кооперация „П”, гр. Б. против решение № 1* от 14.07.2009 г., постановено по гр.д. № 982 по описа за 2009 г. на Окръжен съд В. , с което е отменено решение № 2* от 27.11.2006 г. по гр.д. № 562/2006 г. на Районен съд В. в атакуваната му част и е постановено друго за отхвърляне на предявения от П. кооперация „П”, гр. Б. против О. гр. Б. установителен иск за собственост на място с площ от 1900 кв.м., съставляващо УПИ * по плана на с. С., община Б., ведно с построената в него сграда – магазин със застроена площ 190 кв.м., придобити чрез давностно владение, упражнявано в периода 1944 г. върху мястото и 1950 г. върху сградата до 2006 г.
Ответникът по жалбата О. гр. Б. не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Искът е основан на твърденията, че дворното място е закупено през 1944 г. от С. горска кооперация „В” и върху него е построена процесната сграда с труд и средства на член-кооператорите; през 1951 г. въз основа на решение на УС на ПК с. Б. за сливане на кооперацията от с. С. към ПК с. Б. мястото и сградата се включват и записват в активите на ПК с. Б., от който момент се владеят от кооперацията, която ги е придобила по давност и към момента на съставянето на акт за общинска собственост №/10.05.1999 г. е била собственик. Ответната община е оспорила иска, като е навела възражение, че е придобила имота по давност от момента на отреждането му за административна сграда по плана от 1993 г. Съдът е приел, че по делото не е установено вливане на ТГПК”В” с. С. в ПК”П” с. Б. съобразно разпоредбата на действалия към момента ЗК /отм./, което предполага: наличие на договор за сливане между управителните съвети и решение за сливане на общите събрания на кооперациите, които са одобрени от Ц. кооперативен съюз, решение на общите събрания на сливащите се кооперации за приемане на устав и избор на управителния и контролния съвет, както и вписване на вливането /приложените по делото протокол № 12 от 15.10.1951 г. на УС на ПК с. Б. и ревизионен акт не установяват това обстоятелство с оглед предвидената в чл.64 ЗК /отм./ форма на договора за сливане и необходимостта от вписването му в регистъра. Липсват и доказателства за правоприемство на ищцовата кооперация с ПК”П” с. Б., тъй като представеното решение за вписване на промени – нов устав и нов управителен съдевт на ПК”П” гр. Б. не може да обоснове извод за това обстоятелство, за установяването на което е необходимо доказване на свикване на общо събрание на членовете на кооперацията, наличие на пълна идентичност и тъждество на всички членове, участващи в общото събрание с членовете на кооперацията при прекратяване на дейстността, приемане на решение от общото събрание съгласно чл.52 ЗК /отм./, вписване в регистъра на новите обстоятелства относно възстановената кооперация. Прието е и, че по делото не е установен по безспорен начин и факта на владение, доколкото разпитания по делото свидетел посочва, че владението е било прекъснато в периода 1992-1993 г., поради отнемане на имота от общината. В обобщение е направен извод, че ищецът не е придобил твърдяното право на собственост на соченото от него основание – давностно вланеие.
Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът за допустимостта в исковия процес да се обяви за нищожен административен акт, щом е налице спор за право е неотносим към делото, доколкото от значение за спора е налице ли е соченото в исковата молба придобивно основание за ищцовата кооперация, а не дали е било налице основание за издаване на акта за общинска собственост, наличието на който само е удостоверил правния интерес от предявяване на установителния иск.
Не е удостоверена противоречива практика по въпроса относно значението на заличаването в регистъра на кооперативните организации на кооперация, доколкото е налице позоваване само на решение № 290 от 14.01.2003 г. по адм.дело № 8021/2002 г. на ВАС, а актовете на административните съдилища не се включват в съдебната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Липсва идентичност на релевантните факти и приложимите въз основа на тях правни норми по настоящия спор и по процесуалния спор, разрешен с определение № 287 от 16.01.2009 г. на ОС-София по ч.гр.д. № 1083/2008 г. поради което липсва противоречиво разрешаван правен въпрос относно предпоставките на придобиване собствеността по давностно владение.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с оглед въпроса може ли да се изисква доказване, че е изпълнена установената по чл.64 ЗК /отм./ форма на договора за сливане и необходимостта от вписването му регистъра на съда, след като е установено, че липсва архива в районния съд В. , в който регистъра на кооперативните организации се води от 1959 г., а съответно за фактите осъществени в периода 1952-1959 г. допустими ли са и други доказателства. Този въпрос е неотносим към данните по делото, тъй като въззивният съд е обсъдил всички представени доказателства и въз основа на тях е приел, че не е установено спазването на законовите изисквания за сливане на кооперации, а и в доказателствения материал по делото липсват писмени или гласни доказателства, установяващи осъществяването на изискуемите от закона елементи на фактическия състав на сливането.
Останалите твърдения – че неправилно е прието, че с решението от 19.01.1990 г. по ф.д. № 1* г. е вписана нова ПК „П” гр. Б., докато в същност с това решение в партидата на ВОС се отразява партиден № 72, т.2, стгр.91 по ф.д. № 1* г., т.е. партидата от регистъра на районния съд, в който е вписано образуването на кооперацията вече се прехвърля в партидата на ВОС и за необсъждане, че оспорения АОС е съставен без основание – съставляват доводи за необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение, т.е. касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които са неотносими при преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 14.07.2009 г., постановено по гр.д. № 982 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: