О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 17. 03. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, І гражданско отделение, в закрито заседание 9 март 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2434/2008 г. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 30 от 27.02.2008 г. по в.гр.д. № 12/2008 г. на Я. окръжен съд е оставено в сила решение № 1* от 28.11.2007 г. по гр.д. № 1380/07 г. на Я. районен съд в частта, с която са уважени предявените от Б. В. Д. искове по чл. 344, ал.1,т.1- 3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на Д. , извършено със заповед № 10/ 14.08.2007 г. на управителя на “Т” АД гр. Я., същата е възстановена на заеманата до уволнението длъжност “чистач” и дружеството е осъдено да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 709.25 лв.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от “Т“ АД гр. Я. чрез неговия процесуален представител адв. Ж. А. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. В изложението към касационната жалба касаторът сочи, че изразеното от въззивната инстанция становище относно задължението на работодателя преди да пристъпи към реализиране на дисциплинарната отговорност, да събере нужните доказателства, потвърждаващи извършеното нарушение на трудовата дисциплина, противоречи на материалния закон. Поддържа се, че се касае за съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице въведеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
За да намери уволнението за незаконно, Я. окръжен съд е приел, че заповедта, с която на основание чл. 188, т.3 във вр. с чл. 190, ал.1, т.3 и чл. 187, т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, не отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ, тъй като визираните в нея нарушения на трудовата дисциплина не са описани с посочване на техните обективни и субективни признаци- не е посочено времето на тяхното извършване, както и кои от възложените от работодателя задължения ищцата не е изпълнила. Прието е също, че работодателят не е изискал и изслушал обясненията на работника и това съставлява нарушение на изискването на чл. 193, ал.1 КТ.
Основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на неясни или непълни правни норми, когато съдът се произнася за пръв път по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Настоящият случай не се обхваща от тази хипотеза. Поставените за разглеждане с касационната жалба въпроси, макар и съществени, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, защото по приложението на визираните от касатора разпоредби на КТ има изобилна и непротиворечива съдебна практика, която приема, че за да изпълни точно задължението си по чл. 193 КТ субектът на дисциплинарната власт е длъжен да уведоми работника за конкретните нарушенията, за които му иска обяснение, като посочи техните съществени признаци. За да може да осъществи ефективно правото си на защита още на този етап от дисциплинарното производство, работникът следва да знае какви извършени от него нарушения е установил работодателят, за да може да даде обяснения във връзка с тях и евентуално да посочи доказателства, които работодателят да събере и обсъди. Това е целта на изискването на чл. 193, ал.1 КТ – да се изясни дали работникът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, какво е то, при какви обстоятелства и др.
Що се отнася до това дали изводите на въззивния съд за неспазване на изискването на чл. 193 КТ в конкретния случай кореспондират със събраните по делото доказателства, това е въпрос, който касае правилността на въззивното решение, но не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
С оглед изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 27.02.2008 г. по в.гр.д. № 12/2008 г. на Я. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: