О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 19.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 780/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” АД със седалище в гр. С. чрез процесуалния представител юрк. Виолета Л. , срещу решение от 11.06.2009 г. по гр. д. № 3915/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-а състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 51 състав, решение от 20.10.2008 г. по гр. д. № 632/2008 г. С обжалваната част на първоинстанционния съдебен акт е осъдено „Ч” АД да заплати на П. Д. Г. на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата 3 278.58 лв., представляваща заплатена корекция за задължения за ел. енергия на потребител с аб. № 0* съгл. констативен протокол № 225/09.03.2004 г. за периода 18.08.2003 г. – 09.03.2004 г., ведно със законната лихва от 25.01.2008 г. до окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на неправилна преценка на събраните по делото доказателства, сочещи на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване на потребената от ищеца електрическа енергия, и на доказателствената стойност на констативния протокол, с който е установено наличието на консумирана енергия и е коригирана сметката на абоната. Изразява несъгласие с изводите на съда за недължимост на начислената в резултат на корекцията и заплатена от ищеца парична сума и счита за незаконосъобразни изводите за наличие на елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съставляващи основание за връщането й като недължимо платена. По съображения, подробно развити в жалбата, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения срещу него осъдителен иск, ведно с присъждане на разноските по делото.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Поддържат се твърдения, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от различни съдилища в страната. Като материалноправни са определени въпросите за предпоставките, при които възниква и може да бъде ангажирана отговорността на потребител на електроенергия за заплащане на корегираща сметка, изготвена по реда на Общите условия за продажба на електрическа енергия при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, водещо до неотчитане на преминаваща през него потребена енергия, както и за тълкуването на Общите условия по повод корекцията на сметки от страна на доставчика на електроенергия. Процесуалноправните въпроси, поставени от касатора, касаят разпределението на доказателствената тежест в процеса и правното значение на констативните протоколи, съставяни по повод установени нарушения в средството за търговско измерване и съставляващи основание за начисляване на сметки за корекция. В подкрепа на тезата за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК са цитирани и представени решения на Софийски градски съд съотв. по гр. д. № 3343/2006 г. и по гр. д. № 1086/2007 г.
Ответникът по касационната жалба П. Д. Г. – чрез процесуалния си представител адв. Р, оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, а по същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното :
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, въззивният съд е приел, че предявеният срещу „Ч” АД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 3 275.58 лв., представляваща заплатена от ищеца П. Г. корекция на задължения за ел. енергия на потребител с аб. № 0* за периода 18.08.2003 г. – 09.03.2004 г., съгл. констативен протокол № 225/09.03.2004 г., е доказан и основателен. Въз основа на събраните по делото доказателства е направен извод за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните през релевантния за спора период по повод доставка и ползване на електрическа енергия, подчинено на разпоредбите на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр.107/2003 г./ и Общите условия, приети с протокол № 55/13.02.2002 г. на Съвета на директорите на ответното дружество. Анализът на съдържанието на облигационната връзка е мотивирал въззивния съд да отрече правото на ответника като доставчик на електрическа енергия да извършва едностранно корекция на сметката на потребителя за отчитане на ползваната енергия. Изложени са съображения, че констативният протокол, съставен от служители на ответника във връзка с установени нарушения в средството за търговско измерване на потребяваната от ищеца електроенергия и послужил като база за едностранна корекция на сметката му, не се ползва с материална доказателствена сила и не съставлява протокол по см. на чл.80, ал.1 от ЗЕ, тъй като не е изготвен от надлежно упълномощени за целта лица в рамките на предоставените им от закона правомощия. Съобразена е съдържащата се в Общите условия на енергийното предприятие клауза, предвиждаща възможност за едностранно коригиране на сметката на абоната при констатирано с протокол нарушение на средството за търговско измерване при условията и по реда на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /обн. в ДВ бр.40/2000 г./ – чл.49 и сл., с която ответникът е обосновал тезата си за допустимост на извършената корекция. Съдът обаче е приел, че тази клауза е неравноправна по см. на чл.143, т.18 от Закона за защита на потребителя и е нищожна на основание чл.146, ал.1 от същия закон, тъй като в Закона за енергетиката не е предвидена правна възможност за подобна едностранна корекция. При тези обстоятелства и с оглед липсата на съгласие от страна на потребителя за корегиране на сметката му за ползвана електрическа енергия през процесния период на база констативния протокол е направен извод, че извършеното от ищеца плащане на начислената в резултат на корекцията сума – 3 275.58 лв., е лишено от основание и подлежи на възстановяване по силата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение на релевираното от касатора основание – чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, предпоставя решението да съдържа произнасяне по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата в Република България. Според задължителните разяснения в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разглежданото основание не е налице и не може да обоснове достъп до касационен контрол в хипотезата, при която по приложението на определена правна норма е съществувала противоречива съдебна практика, която обаче е уеднаквена чрез постановяване на решение по реда на чл.291 от ГПК и обжалваното решение е в съответствие с вече уеднаквената практика.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси, с които касаторът аргументира искането си за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, са с обуславящо значение за изхода на конкретното дело и отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК за приложимост на обжалването. Произнасянето на въззивния съд относно предпоставките за носене на отговорност от потребителя на електрическа енергия в случай на констатирани от енергийното предприятие нарушения в средството за търговско измерване и корекция в сметката за ползвана енергия, правната стойност на констативните протоколи за установяване на нарушенията, разпределението на доказателствената тежест при оспорване на протокола и корегиращата сметка от страна на потребителя има решаващо значение за уважаването на предявения срещу касатора осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Същевременно представените с изложението влезли в сила съдебни решения доказват твърдението за наличие на противоречива съдебна практика по повод на разглежданите въпроси, предвид разнопосочното им разрешаване от различните съдилища.
Независимо от значимостта на поставените въпроси и противоречивата практика при разрешаването им, касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допускано, предвид постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., което има характер на задължителна съдебна практика и съдържа произнасяне по същите въпроси. В цитираното решение е прието, че процедурата по коригиране на сметки по реда на отменената НППРЕМПП от 2000 г. /отм./ противоречи на чл.15, ал.2 от ЗНА, предвид липсата на аналогична правна уредба в ЗЕЕЕ /отм./, въз основа на който е издадена; че констативният протокол по чл.49, ал.1, т.2 от същата наредба е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и тежестта за доказване истинността на отразените в съдържанието му факти се носи от енергийното предприятие, чиито длъжностни лица са го съставили; че при оспорване на протокола и на сметката за корекция енергийното предприятие – ответник следва да докаже както основанието за едностранно корегиране на сметката, така и стойността на реално потребената, но неотчетена електроенергия, чиято дължимост се отрича от ищеца – потребител. Обжалваното въззивно решение съдържа аналогично разрешение на поставените правно – значими въпроси по конкретното дело, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Поддържаните в изложението доводи във връзка с тълкуването на Общите условия на енергийното предприятие и приложението им към спорното правоотношение са относими към правилността на въззивното решение и не подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 3915/2008 г. на Софийски градски съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК касаторът следва да бъде осъден за заплати на ответника направените по повод на обжалването разноски в размер на сумата 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.08.2009 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 11.06.2009 г., постановено по гр. д. № 3915/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-а състав.
ОСЪЖДА „Ч” АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц” № 3* да заплати на П. Д. Г. от гр. С., ул. „Г” № 8, сумата 400 лв. – разноски за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :