О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№204
гр.София, 22.05.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1772/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Н. К. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 110409 от 26.10.2012 год. срещу въззивното решение от 25.07.2012 год. по гр.дело № 2284/2007 год. на Софийския градски съд, ГО, ІV-б въззивен състав. С обжалваното решение е било отменено решението от 11.05.2007 год. по гр.дело № 6080/2006 год. на Софийския районен съд, 54-ти състав в отхвърлителната му част и е допусната съдебна делба на пасище мера от * дка в м.”Г.”, имот № * в землището на кв.Ч., между И. Н. К. и Г. Н. К. при равни квоти – по * ид.ч. за всеки от двамата съделители. Със същото решение градският съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която по предявения от И. Н. К. и С. Г. К. /починала в хода на въззивното производство и по реда на чл.120 ГПК/отм./ в правата й са конституирани другите двама съделители/ иск са били допуснати до делба следните девет земеделски имота, находящи се в землището на кв.Ч., съгласно плана за земеразделяне, а именно: а) нива от * дка в м.”П.”, имот № *; б) нива от * дка в м.”В.”, имот № *; в) нива от * дка в м.”Г.”, имот № *; г) трайни насаждения от * дка в м.”Л.”, имот № *; д) ливада от * дка в м.”Л.”, имот № *; е) нива от * дка в м.”К. гьол”, имот № *; ж) нива от * дка в м.”Л.”, имот № *; з) нива от * дка в м.”Л.”, имот № *; и) нива от * дка в м.”Г. поле”, имот № *, при квоти: * ид.ч. от имотите за И. Н. К., * ид.ч. от имотите за С. Г. К./починала в хода на въззивното производство и в правата й конституирани по реда на чл.120 ГПК/отм./ И. Н. К. и Г. Н. К./ и * идеална част за Г. Н. К..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ необходимост от произнасяне по въпроса: следва ли въззивният съд да приема за меродавно и да кредитира заключение на вещи лица, дадени като „вероятност”, като не кредитира дадените под клетва свидетелски показания на длъжностно лице-нотариус? б/ противоречие с решение № 271 от 03.02.2011 год. по гр.дело № 985/2010 год. на ВКС, І г.о. по въпроса дали с оглед чл.344, ал.1 ГПК е валидно решение, в диспозитива на което не са променени страните, между които се допуска делба и квотите им, при наличие на правоприемство в процеса.
Ответницата по жалбата И. Н. К. е на становище, че не са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че оплакванията са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че оспорването на автентичността на договора за доброволна делба от 09.06.1999 год. в частта му относно положения за И. Н. К. подпис е доказано, поради което и на основание чл.156 ГПК/отм./ е изключил оспорения документ от доказателствата по делото. Съдът е кредитирал основното и допълнителното заключения на единичната съдебнопочеркова експертиза, съгласно които подписът, положен за И. К. в договора е изпълнен от друго лице със стремеж за максимално наподобяване на действителния подпис. Посочено е, че и вещите лица от тричленната съдебно-почеркова експертиза в крайна сметка са достигнали до извода,че подписите в екземплярите на договора вероятно не са положени от И. К.. Градският съд, след преценка по реда на чл.136 ГПК/отм./, не е кредитирал показанията на свидетелите Б. Н.-нотариус с рег.№ * на Нотариалната камара, извършил заверката на подписите в договора от 09.06.1999 год. и Н. К.-син на ответника /сега касатор/, като недостоверни. Посочено е, че свид.Н. има твърде ясни спомени относно конкретни факти около и при подписването на договора, осъществило се преди 13 години, докато показанията на свид.Н. К. съдът е отказал да цени като пристрастни, заинтересовани и дадени в услуга на ответника/сега касатор/. Не са кредитирани и показанията на свидетелите Л. З. и Е. П., които са намерени за недостоверни и непоследователни. Посочено е, че от тях „не става ясно какво е твърдяла С. К., че е подписала-съгласие за разпределение на ползването на имотите или за внасяне в кооперация, нито по какви причини после се е съмнявала, че е „нещо друго” и плачела и се оплаквала”. С оглед приетата за доказана неавтентичност на договора за доброволна делба от 09.06.1999 год. в частта му относно положения за И. К. подпис, градският съд е приел, че неучастието на един от съсобствениците съгласно чл.75, ал.2 З.. води до нищожност на делбата. Според въззивния съд, този извод не се опровергава от представеното като сравнителен материал за целите на съдебно-почерковата експертиза нотариално заверено пълномощно от 04.06.1999 год., доколкото не се твърди и не се установява И. К. да е действала чрез пълномощник при сключване на договора за доброволна делба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
По първия от въпросите, формулирани с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото от въззивния съд разрешение при преценката на свидетелските показания и заключенията на съдебно-почерковите експертизи във връзка с оспорването на автентичността на договора за доброволна делба от 09.06.1999 год. в частта му относно подписа, положен за И. Н. К..
Не са посочени и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на Върховния касационен съд, в които при разглеждане на аналогични казуси да е бил разрешаван противоречиво въпроса дали съдът следва да приема за меродавно и да кредитира заключение на вещи лица, дадено като „вероятност”, като не кредитира дадените под клетва свидетелски показания на длъжностно лице – нотариус. Поради това, липсва основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсва предпоставката и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не е от естество, което да обоснове необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК. Той е от значение единствено за изхода на конкретното дело, но не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимостта от изменение на задължителна практика (чл.280, ал.1, т.1 ГПК) или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия на правната уредба със законодателните й изменения. Жалбоподателите не твърдят, че е налице конкретна непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба относно преценката на съда на достоверността и доказателствената сила на отделните доказателствени средства. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК възпроизвежда оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а именно: а) погрешни и неуместни изводи на въззивния съд при съпоставяне показанията на свидетелите Н. и Н. К., за които се твърди, че се припокриват напълно; б) незачитане и необсъждане на пълномощното с нотариална заверка на подписа с рег.№ */* год. на нотариус № * на НК В. И., с което според касаторите, И. К. е изразила воля за подялба на имотите, обективирана и в договора за доброволна делба. По тези оплаквания, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В противен случай, всяка една касационна жалба, съдържаща оплаквания за неправилност на въззивно решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК би следвало да бъде разгледана по реда на чл.290 ГПК, което ще доведе до обезсмисляне на въведеното с нормата на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК ограничение на достъпа до касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а именно: дали с оглед разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК е валидно решение, в диспозитива на което не са променени страните, между които се допуска делбата и съответно квотите им, с които продължават във втората фаза на делбата при наличие на правоприемство в процеса.
С първоинстанционното решение е била допусната делба на девет земеделски имота при равни квоти – по * идеална част за всеки един от съделителите – наследници на Н. Т. К.: преживялата съпруга С. Г. К., синът Г. Н. К. и дъщерята И. Н. К.. На 27.01.2008 год. в хода на въззивното производство е починала съделителката С. Г. К. и с определение от 19.03.2009 год. въззивният съд е конституирал на основание чл.120 ГПК/отм./ законните й наследници Г. Н. К. и И. Н. К. като въззиваеми страни, макар и последните да участват в производството по делото на собствено основание. Със същото определение починалото лице е било заличено от списъка на лицата за призоваване. В мотивите на въззивното решение е прието, че квотите на тримата наследници на Н. Т. К. са били равни – по * идеална част за всеки един от тях, съобразно чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 З.. Посочено е по-нататък, че в хода на въззивното производство е починала съделителката С. Г. К. и е оставила за наследници по закон останалите двама съделители, които са конституирани в правата й по реда на чл.120 ГПК/отм./. След като е приел, че решението на първата инстанция е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска за делба на имота, описан в т.10 от исковата молба, градският съд е отменил обжалвания съдебен акт в тази му част и е допуснал да се извърши делба между И. Н. К. и Г. Н. К. на десетия земеделски имот, останал в наследство от Н. Т. К. – пасище, мера от * дка в м.”Г.”, имот № *. В мотивите на въззивното решение е прието, че след отмяната на решението на първата инстанция в отхвърлителната му част, делбата следва да се допусне „и по отношение на този имот при равни квоти (чл.188, ал.3 ГПК, отм.) от по ? идеална част между съделителите И. Н. К. и Г. Н. К.”. В диспозитива на въззивното решение градският съд е постановил да се допусне делба между И. Н. К. и Г. Н. К. (конституирани и по реда на чл.120 ГПК/отм./ в правата на починалата в хода на въззивното производство С. Г. К.) С. Г. К. на имот № *-п., м. от * дка в м.”Г.”, при равни квоти – по * идеална част за всеки от двамата съделители. Д. на въззивното решение съдържа и потвърждаване на решението на първата инстанция в частта, с която са били допуснати до делба останалите девет земеделски имота при равни квоти – по * идеална част за всеки от първоначалните трима съделители. Изрично е посочено, обаче, че С. Г. К. е починала в хода на въззивното производство и в правата й са били конституирани по реда на чл.120 ГПК/отм./ останалите двама съделители, а именно: И. Н. К. и Г. Н. К..
С оглед на изложеното дотук, не би могло да се приеме, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно, за да се наложи разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК. Както се посочи, от мотивите и диспозитива на въззивното решение е видно, че градският съд се е произнесъл по въпросите: между кои лица и за кои имоти следва да се извърши съдебна делба и каква е частта на всеки от съделителите, между които се допуска съдебна делба. Решение № 271 от 03.02.2011 год. по гр.дело № 985/2010 год. на ВКС, І г.о., на което се позовават касаторите има предвид различна хипотеза. С цитираното решение е прогласено за нищожно въззивно решение, в диспозитива на което не са били посочени нито страните, между които се допуска съдебна делба, нито какви са техните квоти.
В обобщение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.07.2012 год. по гр.дело № 2284/2007 год. на Софийския градски съд, ГО, ІV-б въззивен състав по жалба вх.№ 110409 от 26.10.2012 год. на Г. Н. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/