О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 25.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1500/2016 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№12185/18.9.2015 г., подадена от адв. К. М. – процесуален представител на ищцата Т. М. К. от [населено място], област П. против определение №2365/28.8.2015 г. по ч.гр.д. №1580/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 5 състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Т. М. К. и К. К., против определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането им за конституиране на нови ответници.
Въззивната инстанция е приела, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалвания съдебен акт не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ГПК.
Срещу определението Софийския апелативен съд, е подадена частна жалба от пълномощника на Т. М. К. – адв. К. М., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност.
Ответниците по частната жалба посредством процесуалния си представител – адв. Н. Р., са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответниците в настоящото производство намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Изводите на Великотърновския апелативен съд са правилни.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК могат да бъдат подавани частни жалби само срещу определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Искането за привличане на нови ответници наред с първоначалния е способ да се предизвика последващо субективно съединяване на искове, допустимо при кумулирано прилагане на изискванията за изменение на иска и за другарството в процеса. Определението, с което е отказано привличането, както правилно е прието от Софийски апелативен съд няма характера на преграждащ характер, тъй като не се препятства възможността претенцията срещу лицата, които се иска да бъдат конституирани в производството, да бъде заявена за самостоятелно разглеждане в друго исково производство. Не е предвидена и изрична възможност за самостоятелно обжалване на така постановеното от първоинстанционния съд определение. От това следва, че то не подлежи на инстанционен контрол.
Изложеното налага извод за постановяване на правилен съдебен акт от САС и потвърждаване на обжалваното определение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2365/28.8.2015 г. по ч.гр.д. №1580/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 5 състав, по частна жалба, вх.№12185/18.9.2015 г., подадена от адв. К. М. – процесуален представител на ищцата Т. М. К. от [населено място], област П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: