О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№204
гр.София, 28.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 79/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. Г. А. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 69263 от 22.07.2011 год. срещу въззивното решение № 66 от 30.06.2011 год. по гр.дело № 5698/2010 год. на Софийския градски съд, гр.отделение, ІV-д въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 07.05.2009 год. по гр.дело № 10539/2005 год. на Софийския районен съд, 75-ти състав в частта, с която е признато за недоказано оспорването автентичността на саморъчното завещание на Б. Г. А. от 01.09.1998 год. и в частта, с която е отхвърлен по отношение на касатора иска му срещу И. М. Г., В. С. Г. и А. Н. А. за допускане на делба на апартамент № * в [населено място], ж.к.”М.-ІІІ”, [жилищен адрес]0.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и допускане делба с участието на жалбоподателя и наследниците на починалия Д. М. С.-Р. Д. С., Д. Д. С. и С. Д. С..
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС; б/ противоречиво решаван от съдилищата въпрос по приложението на чл.25, ал.1 ЗН, формулиран така: в процесното завещание датата не е конкретизирана точно и пълно; не е ясно на кой ден е изготвено и подписано завещанието; съгласно практиката на ВС непълното и неточно посочване на датата на саморъчното завещание го прави нищожно. К. се позовава на решение № 4384 от 14.11.1960 год. по гр.дело № 2083/1980 год. на Върховния съд, І г.о. Поддържа, че въпросите относно изискванията за валидност на завещателните разпореждания са от важно значение за точното прилагане на закона, респ. за развитие на правото.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че процесния апартамент е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност по реда на Н./отм./ с договор за покупко-продажба от 17.08.1993 год. от Б. Г. А. и А. Н. А..
Б. Г. А. починал на 26.11.2000 год. и оставил за наследници съпругата си А. Н. А. и братята си Ц. Г. А./сега касатор/ и Д. М. С./починал на 12.05.2008 год. в хода на делото и заместен от наследниците си Р. Д. С., Д. Д. С. и С. Д. С./.
Със саморъчно завещание от 01.09.1998 год. Б. Г. А. завещал на съпругата си А. Н. А. цялото си имущество, имоти и пари.
Завещанието било обявено на 23.06.2005 год.
С нотариален акт № * от * год., т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. А. Н. А. продала на ответника И. М. Г. собствените си * идеални части от апартамента.
На 28.12.2005 год. А. Н. А. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по завещание на * идеална част от апартамента.
От заключението на съдебно-почерковата експертиза /л.65-68 от гр.дело № 10539/2005 год. на СРС, 75-ти състав/ е видно, че саморъчното завещание от 01.09.1998 год. е написано и подписано от Б. Г. А..
Изслушаната от въззивния съд тричленна съдебно-почеркова експертиза /л.48-л.55 от делото в СГС/ също е дала заключение, че завещанието е написано и подписано от Б. Г. А..
При тези данни въззивният съд е приел, че завещанието е действително, тъй като е спазена формата на чл.25 ЗН, написано е ръкописно, с означена дата, на която е съставено, съдържа подпис на завещателя, а обстоятелството, че месецът е написан словом, а денят и годината – с цифри, не обуславя неговата недействителност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С представеното от жалбоподателя решение № 4384 от 14.11.1980 год. по гр.дело № 2083/1980 год. на Върховния съд, І г.о. не се установява противоречиво разрешаван въпрос по приложението на чл.25, ал.1 ЗН. Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
Решение № 4384 от 14.11.1980 год. по гр.дело № 2083/1980 год. на ВС, І г.о. е постановено по казус, който се различава от процесния, тъй като е било установено, че в саморъчното завещание датата на съставянето му е била означена с посочване само на деня и на годината, т.е. липсвало е посочване на месеца, през който е съставено. В решението е прието, че непълната дата не е дата, т.е. липсата на означение на деня, или на месеца, или на годината на съставяне на завещанието е равна на липса на дата въобще и завещанието не би било нищожно само ако в самия текст на завещанието има данни, от които без никакво съмнение може да се установи датата или да се попълни липсващия неин елемент.
В случая, е безспорно, че в завещанието е означена дата, на която е съставено, като са посочени денят/написан с цифри/, месецът/написан словом/ и годината/написана с цифри/. Доводите на жалбоподателя, че в началото на завещанието не била посочена цифром и словом датата на съставянето му; че в текста не било посочено състоянието на завещателя към момента на изготвяне на завещанието; че датата била поставена в края на завещанието, като денят бил посочен в цифри, които били неясни и че текстът бил твърде кратък, за да се направи обоснован извод за действителната воля на завещателя, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По тях обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Такова основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК не се установява с решение № 4384 от 14.11.1980 год. по гр.дело № 2083/1980 год. на ВС, І г.о. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/а и касационната жалба/ не съдържа правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съответно за наличието на непълноти, неясноти или противоречивост на правната уредба, което да налага тълкуване на разпоредбите на чл.25, ал.1 и чл.42, б.”б” ЗН по реда на чл.290 ГПК. „Точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика/чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен за правото характер/срвн., т.4 от тълк.решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 30.06.2011 год. по гр.дело № 5698/2010 год. на Софийския градски съд, гр.отделение, ІV-д въззивен състав по жалба вх.№ 69263 от 22.07.2011 год. на Ц. Г. А. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/