О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№204
София 07.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 02.04.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 206/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
Б. А. Р. , Е. с фирма “А” от гр. С. е подал частна касационна жалба против определение № 954/21.11.2008 год. по ч. гр. д. № 2440/2008 год. на Софийския апелативен съд, с което се оставя без уважение частната му жалба подадена против определението от 15.09.2008 год. по ч. гр. д. № 00568/2008 год. на Софийския градски съд, с което се оставя без уважение молбата му за обезпечение на бъдещи искове.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд и се прави искане за отменяването му, и вместо него да се постанови друго с което се допусне исканото обезпечение.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – “Софийски имоти” Е. гр. С., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
В производството по чл. 396 ГПК, САС е разгледал частната жалба на Б. А. Р. , Е. с фирма “А” подадена против определението от 15.09.2008 год. по ч. гр. д. № 568/2008 год. на СГС, с което е била оставена без уважение молбата му за обезпечение на бъдещи искове, и е приел същата за неоснователна.
Според въззивния съд за допускане на обезпечение по бъдещ иск на основание чл. 391 ал. І ГПК е необходимо наличието на предпоставки касаещи допустимостта на иска, вероятната му основателност, наличие на обезпечителна нужда, и исканата обезпечителна мярка да е подходяща. САС счита, че бъдещите искове са процесуално допустими, но приема, че частният жалбоподател не е доказал обезпечителната си нужда, тоест, че без допускане на поисканото обезпечение ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Освен това съдът счита, че налагането на исканата обезпечителна мярка “възбрана” е неподходяща, тъй като от приложените доказателства не се установява, че ответникът по бъдещите искове “Софийски имоти” Е. е собственик на недвижимия имот УПИ № 594 в кв. 261 по плана на гр. С., м. “П” с площ от 2070 кв. м.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК, а в процесния случай не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки на чл. 280, ал. І т. 3 от ГПК и поради това въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Доводите на частния жалбоподател, че въззивното определение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и, че същото е необосновано с оглед релевираните по делото доказателства, са оплаквания по същество, тоест по неправилността на обжалвания съдебен акт, но не налагат извод за наличие на соченото основание по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на САС.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 954/21.11.2008 год. по ч. гр. д. № 2440/2008 год. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :