6
6
Определение по т. д. № 911/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 911/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№204
София, 13.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 911 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 87/17.02.2011 г.и на решение №300/26.05.2011г. по гр. д. № 425/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 5/26.02.2010 г. по гр. д. № 536/2008 г. на Районен съд, [населено място],. С последното, жалбоподателят е бил осъден да заплати на Застрахователна компания [фирма] сумата 7 166,60 евро, представляваща изплатеното от застрахователната компания на 10.10.2003 г. и на 18.11.2003 г. обезщетение по щета № 030115010072 “К.” за претърпени от трето лице [фирма], [населено място] имуществени вреди, причинени от ответника – превозвач, при транспортиране с товарен автомобил СО 4330ВА с ремарке по маршрут Л., Франция -Велико Т., България.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, поради липса на пасивна легитимация на ответника и порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и неправилно приложение на материалноправните норми.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложното поле на чл. 15, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 16, ал. 1 ТЗ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл. 280 , ал. 1, т. 3 ГПК/, и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 104/25.10.1996 г. по ф. д. № 216/1995 г., V г. о. на ВС.
Поставени са още четири правни въпроса, свързани с приложението на чл. 30 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари, във вр. с чл. 373, ал. 5 ТЗ /чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК/; за приложението на чл. 402, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ, във вр. с § 143 от МПЗ на ЗИДКЗ; за приложението на чл. 32 на Конвенцията, във връзка с давностния срок на регресния иск.
Въведени са и оплаквания за допуснати от решаващия съд съществени процесуални нарушения – чл. 5, ал. 1 ГПК, чл. 9, изр. 2 ГПК и др.
Ответникът по жалбата Застрахователна компания [фирма], [населено място] в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване и претендира разноски за тази инстанция.
З. [фирма], [населено място] заема становище за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По отношение на първия поставен от касатора въпрос, свързан с приложното поле на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 16, ал. 1 от ТЗ, би могло да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация, но поддържаните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по т. 2 и т. 3 на чл. 280 ГПК не са налице. Видно от мотивите на решението, съдът е приел, че с решение от 05.08.2005 г. е вписано на основание чл. 15 ТЗ прехвърляне предприятието на едноличния търговец “Н. В.” на търговско дружество [фирма], т. е. ответното дружество е правоприемник на едноличния търговец, поради което е счел, че е налице пасивна легитимация за ответното дружество.
По отношение на последиците при прехвърляне на търговско предприятие е налице трайно установена практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – решение № 122/ 03.11.2009 г. по т. д .№ 122/2009 г., І т. о.; решение № 115/ 01.10.2009 г. по т. д. № 308/2009 г., І т. о.; решение № 213/30.12.2010 г. по т. д. № 29/2010 г. на ІІ т. о., като въззивният съд не се е отклонил от дадените правни разрешения по този въпрос.
Предмет на прехвърлителна сделка може да бъде, както цялото предприятие, така и част от търговско предприятие /т. е. реално обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения/, но от приложеното решение на регистърния съд е видно, че се прехвърля цялото предприятие, като съвкупност от всички права, задължения и фактически отношения, и ако жалбоподателят е поддържал друга теза, е следвало да я докаже по надлежния ред в рамките на инстанционното производство, като за това не е достатъчно твърдението за съществуването на едноличния търговец, който не бил заличен от регистъра.
Неотносимо към настоящия случай е решение № 104/25.10.1996 г. на V г. о., тъй като в него се разрешава случай, при който е отказано вписване прехвърляне на предприятие, поради договаряне сам със себе си и се коментира, че е допустимо приложението на чл. 15 ТЗ, когато се прехвърля предприятие на едноличен търговец на учредено от същото физическо лице на Е.
По отношение на втория материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 30 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари, във вр. с чл. 373, ал. 5 ТЗ и в частност за значението на писмената рекламация срещу превозвача, и поддържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – основанието не е доказано. Видно от съобразителната част към решението, не може да се направи извод за допуснато от решаващия състав отклонение от смисъла и съдържанието на визираните правни норми, предвид позоваването от окръжния съд на текста на чл. 30 от Конвенцията, доколкото състоянието на стоката, предмет на превоза, е било отразено изцяло в международната товарителница, потвърдено е от представител на превозвача и на получателя при получаване на стоките. Условията за ангажиране отговорността на превозвача при явни липси и повреди са точно определени в нормативните актове – ТЗ и Конвенцията и получателят е следвало да формулира възраженията си в товарителницата, предвид разпоредбата на чл. 30, т. 1 от Конвенцията, тъй като съгласно тази разпоредба се счита до доказване на противното, че превозвачът е получил стоката в състоянието, описано в товарителницата.
Въззивният съд е посочил, че констатациите се съдържат в товарителницата, мотивирал се е и с приложението на чл. 30 и е изложил съображения за неприложимост на чл. 32 от Конвенцията и тези му изводи са съответни на съдържанието на правните норми и на формираната съдебна практика. Неотносимо е позоваването на чл. 30, т. 3, тъй като разпоредбата урежда друга хипотеза и решаващия съд не е бил задължен да излага съображения в тази насока.
Приложеното определение № 426/29.06.2009 г. по т. д. № 365/2009 г. на ВКС, ТК І отделение е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не е сред посочените съдебни актове, формиращи задължителна практиката по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, а по отношение на Решение от 22.06.2009 г. на СОС и Решение № Т-46/21.012010 г. по в. гр. д. № 2244/2009 г. на САС отсъстват данни за това, че същите са влезли в сила, предвид изискването на т. 3 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Изводите, до които е достигнал въззивният съд, са резултат от извършена от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата, която настоящият състав споделя напълно като обоснована и законосъобразна.
Освен това, следва да се отбележи, че поставеният от касатора правен въпрос е свързан с приложимостта на разпоредби, които не пораждат затруднения пир тълкуването им, респективно не налагат изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, нито е налице противоречива или неправилна практика, чието преодоляване изисква допускане на касационно обжалване, и ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По отношение на въпроса за характера на предявения иск и за евентуалното прилагане на § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ не е налице водещото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос е неотносим към делото. Според § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ, се преуреждат правоотношения по регресни искове, но само в случаите на чл. 213, ал. 1, изречение четвърто от КЗ, в това число и възникнали от приложението на чл. 402 ТЗ /отм./, докато въззивният съд е разгледал правен казус, свързан със застраховане срещу рисковете на превоза /чл. 215 КЗ/.
Останалите поставени въпроси, свързани с наличие на съществени процесуални нарушения, основани на чл. 5, ал. 1, пр. 1 ГПК и чл. 9 ГПК, съставляват основания по чл. 281 ГПК, т. е. възпроизведени са касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не биха могли да се преценяват към момента на допускане на касационно обжалване.
По отношение на оплакванията, свързани с произнасяне по искане за поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 300/26.05.2011 г. действително е налице неправилно изписване на номера на делото на въззивната инстанция, но тази фактическа грешка би могло да се отстрани в нова процедура по чл. 247 ГПК, инициирана от решаващия съд.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация ЗК [фирма] се дължат разноски в размер на 700 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 87/17.02.2011 г. и на решение № 300 от 26.05.2011 г по гр. д. № 425/2010 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на ЗК [фирма], [населено място] сумата 700 /седемстотин/ лева -разноски за настоящата инстанция.
УКАЗВА на Софийски окръжен съд да поправи допуснатата в решение № 300/26.05.2011 г. по гр. д. № 425/2010 г. очевидна фактическа грешка при изписване номера на делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: