2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№204
С., 05.06.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 3381 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо ГПК във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1543/14.02.2014 г. на В. Д. К. против определение № 852 от 30.12.2013 г. по ч.гр.д. № 7543 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 5603 от 7.06.2013 г. на В. Д. К. и е прекратено производството по частното гражданско дело.
М. Д. Г.-Г. и Г. Н. Г. са подали писмен отговор, с Л. И. Г. не са подали писмен отговор, в който оспорват частната жалба..
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С частна жалба вх. № 5603 от 7.06.2013 г. на В. Д. К. е атакувано определение № 178 от 30.12.2013 г. по гр.д. № 1262 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение от 09.01.2012 г. по гр.д. № 2246/2005 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на частния жалбоподател. За да постанови атакуваното в настоящото производство определение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България е изложил съображения, че определенията, постановени на основание чл.288 ГПК са необжалваеми, тъй като не попадат в категорията определения на съдилищата, посочени в чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК – не преграждат по-нататъшното развитие на делото, нито са от определенията, за които изрично е предвидено в закона, че подлежат на обжалване с частна жалба. Правораздавателната дейност, осъществена от ВКС с определението по чл.288 ГПК не представлява конкретно разрешение на процесуален или материално правен спор на страните по делото, а е предварителен етап на касационното производство, чиято цел е да разреши въпроса дали един съдебен спор следва да се разгледа от трета редовна инстанция – от ВКС или не, при наличие или не на предпоставките, предвидени в процесуалния закон. Именно поради това отказът да се допусне касационно обжалване не подлежи на обжалване.
В частната жалба са наведени доводи, че страната не е била надлежно представлявана в производството пред ВКС, тъй като назначенията адвокат по предоставената й правна помощ си е сменил работата. Изложените твърдения могат да бъдат разгледани само при осъществяване на инстанционен контрол върху съдебен акт, но са изцяло неотносими при преценка подлежи ли на обжалване пред друг състав на ВКС определение по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване. Според правилото на чл.274, ал.1 ГПК частни жалби се разглеждат срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Изрично посочване в закона на възможността за обжалване на определенията по чл.288 ГПК няма. Определенията, постановени по този ред, не могат да се атакуват и по смисъла на т.1 от цитираната разпоредба, защото те не преграждат развитието на делото. Съобразно действащия ред за гражданско съдопроизводство – ГПК 2007 г., касационното обжалване е факултативно и, за да се достигне до неговото развитие, касационната жалба подлежи на разглеждане в специално производство, предвидено в чл.288 ГПК, в което се извършва селекция на касационните жалби съобразно критериите, заложени в чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.296, т.3, пр.първо ГПК, в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. Следователно, определението по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационното разглеждане на въззивно решение (какъвто е и процесният случай), не прегражда развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване. То е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, поради което не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол.
В обобщение атакуваното определение, с което е прието, че е недопустима частна жалба против определение по чл.288 ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 852 от 30.12.2013 г. по ч.гр.д. № 7543 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: