О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 08.05.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1406 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от П. Д. Т. и от Н. Ц. Т., против определение № 407/15.12.2017 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, по гр.д. № 3902/2017 г., с което производството по делото е прекратено.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателите твърдят, че с обжалваното определение съдът разглежда обстоятелства, непредставени и непоискани от тях на този етап. Иска „постановяване на определение“ по въззивна жалба вх. № 5095613/20.06.2017 г.
Частната жалба е допустима, разгледана по същество, е неоснователна.
Гражданско дело № 3902/2017 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение, е образувано по молба за отмяна вх. № 1025938/03.07.2013 г., подадена от Н. Ц. Т. и П. Д. Т. против решение на СРС по гр.д. № 42760/2009 г. и въззивно решение на СГС от 11.07.2012 г. по гр.д. № 8590/2011 г.
Преписката е връщана многократно на администриращия съд за отстраняване на пропуски.
На 13.07.2016 г. Н. Т. е предявил иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за нищожност на горните две решения. Постановеното от първостепенния съд решение по този иск е обжалвано пред СГС и е образувано въззивно гр.д. № 11317/2017 г. Въззивният съд констатирал, че молбата за отмяна, подадена през 2013 г. срещу съдебните решения, предмет и на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК, не е изпратена на ВКС за произнасяне по чл. 303 и сл. ГПК.
Именно по тази молба за отмяна се е произнесъл с обжалваното определение състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по гр.дело № 3902/2017 г.
Молбата е оставена без разглеждане, защото по същество е оплакване за неправилност на решенията, чиято отмяна се иска; не са изложени доводи, които да могат да се подведат под някоя от хипотезите на чл. 303 и 304 ГПК.
Определението е правилно.
Редовната молба за отмяна не изчерпва предпоставките за допустимост на производството по гл. ХХІV ГПК. Съдът сам квалифицира молбите, с които е сезиран, а тези, съдържащи оплаквания за неправилност на съдебния акт, не попадат в никоя от хипотезите на чл. 303 или чл. 304 ГПК. В производството по чл. 303 ГПК съдът не преценява валидността и допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита също срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК; извън тях, молбите са недопустими.
В частната жалба, предмет на настоящата проверка, не се твърди, че молбата за отмяна от 2013 г. съдържа изложение за наличие на основания, които могат да се подведат под някоя от хипотезите на чл. 303 или по чл. 304 ГПК.
На практика страната желае произнасяне по въззивна жалба вх. № 5095613/20.06.2017 г., което няма как да стане в настоящото производство, нито има отношение към молбата за отмяна от 2013 г. Посочената въззивна жалба е предмет на въззивно гр.д. № 11317/2017 г., по която компетентен да се произнесе е сезираният Софийски градски съд.
В заключение, обжалваното определение е правилно. То следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 407/15.12.2017 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, по гр.д. № 3902/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: