О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 17,03,2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осми март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1001 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. И. от гр. В. срещу въззивно решение № 2* от 20.07.2009 г. по в. гр. д. № 2277/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 14.01.2009 г. по гр. д. № 151/2007 г. на СРС за отхвърляне на предявения срещу ЗАД ”А” гр. С. иск с правно основание чл. 399 ТЗ /отм./ за сумата 4 775,25 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Допустимостта на касационното обжалване на това решение е обоснована с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗАД ”А”, гр. С. е изразил становище единствено по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не сочи кой е конкретния материалноправен или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с константната практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значимостта на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. Визираното от жалбоподателя като съществен въпрос ”неправилно приемане, че договорът за цесия не е произвел правно действие понеже към момента на сключването му ремонтът на автомобила вече е извършен от ищеца и не е налице щета“, както и “неправилно произнасяне по въпроса за правото на застрахования да отстрани щетите върху автомобила и да претендира от застрахователя определена сума …” не би могло да се счете като формулиране на въпроси, които са конкретни и значими в случая, предвид основанието и петитума на иска. Общата формулировка в изложението, че съдът се е произнесъл неправилно по същността и обсега на договора за цесия не означава излагане на водещото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което от своя страна е свързано с разрешаването на въпрос, който е от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, той се включва в предмета на делото, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска, и обуславя правните изводи на съда. Непосочването му от касатора е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да бъдат коментирани другите изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които бланкетно са посочени в изложението.
За да потвърди първоинстанционното решение, Софийски градски съд е приел, че договорът за цесия от 21.06.2006 г. има за предмет несъществуващо вземане за застрахователно обезщетение, тъй като е сключен след погасяване на вземането по чл. 399, ал. 1 ТЗ /отм./. Според съда, ищецът не е материалноправно легитимиран, тъй като не е придобил вземането срещу застрахователя, въпреки позоваването му на договора за цесия. Доводите на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи част от отделно изложените основания за допускане на касационно разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушения на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение. Тези доводи са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата по селектиране на жалбите по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тази хипотеза визира случаи, когато разрешеният правен въпрос трябва да е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство в полза на ответника по касационната жалба, предвид отсъствието на аргументи и защита по отношение допускането на касационно обжалване по приложно поле в писмения отговор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 220 А от 20.07.2009 г. по гр. д. №2277/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: