О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№205
гр.София, 22.05.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2023/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Г. Б. и Г. И. М. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 7164 от 20.08.2012 год. срещу въззивното решение № 296 от 12.07.2012 год. по в.гр.дело № 395/2012 год. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 216 от 17.02.2012 год. по гр.дело № 6882/2010 год. на Плевенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторите иск по чл.109 ЗС за осъждане на П. А. Д., С. И. И., К. Н. Г., К. Ф. К., В. И. И., А. И. И., И. Д. П., К. А. С. и И. Г. Ц. да премахнат каналното отклонение на сградата, построена на [улица], преминаващо през имота на ищците/касатори/ и да го изградят в собствения си имот при спазване на строителните изисквания.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречие с решение № 4893 от 09.05.2006 год. по адм.дело № 2330/2006 год. на ВАС, ІІ отделение, решение № 364 от 19.04.2001 год. по гр.дело № 1484/2000 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 1291 от 16.11.1992 год. по гр.дело № 1038/1992 год. на ВС, ІV г.о. и тълкувателно решение № 31/1984 год. от 06.02.1985 год. на ОСГК на ВС.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че каналното отклонение, отвеждащо отпадните води на жилищната сграда на ответниците, преминава през имота на ищците/сега касатори/, на около 2.30-2.40 м от ръба на къщата им, след което се включва в уличния канализационен колектор. Прието е по-нататък, че е налице проект за изграждане на „гараж и склад” в имота на ищците/касатори/, който е бил съгласуван с [фирма] по отношение на съществуващото канализационно отклонение със следните забележки: при строежа на обекта да се извършат обезопасителни мероприятия, като в местата на преминаване на канализационното отклонение в сградата се предвижда между темето на тръбата и горния ръб на отвора в стената разстояние не по-малко от 0.15 м, запълнено отвън с водоплътен и газоплътен еластичен материал и минималното земно покритие над муфите на положените под пода канализационни тръби се определя с оглед предпазване на тръбите от механични повреди, но не по-малко от 100 мм, независимо от вида на настилката. Според приетата по делото експертиза, към настоящия момент е възможно отвеждане на отпадните води на сградата на ответниците и заустване в уличния канал без преминаване през имота на ищците, като това следва да стане с изработка на проект и одобряването му от [община], но спора може да бъде решен и по реда на чл.87, ал.4 във връзка с чл.210 ЗУТ. Съществуващото канално отклонение попада под проектирания и одобрен обект „гараж и склад” в имота на ищците/касатори/ и е на дълбочина 0.65-100 см. Под проектните основи, 3.50-4.00 линейни метра от отклонението остават под обекта в северозападния му ъгъл. Подът на склада е на 2.25 м под кота тротоар, а каналното отклонение е на дълбочина 2.80 до 3.29 м или същото остава под основите на сградата „гараж и склад” на 0.65-100 см и преминаващото канализационно отклонение не представлява пречка при изпълнение на изискванията да бъде изпълнен проекта „гараж и склад”. В. съд е намерил за неоснователно оплакването, че каналното отклонение, изградено в нарушение на законовите изисквания, винаги води до застрашаване хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на потърпевшите граждани. Посочено е, че в случая наведените в исковата молба действия, с които се пречи на правото на собственост на ищците е преминаващото канализационно отклонение, което пречи на упражняване на това им право, изразяващо се в невъзможност да се изпълни допустимо застрояване в имота, а едва с въззивната жалба са наведени други основания на иска, които могат да бъдат предмет на доказване в производството. Според въззивния съд, не е налице пречка за упражняване правото на собственост в пълен обем в резултат на незаконно изграденото канално отклонение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение.
Възприетото от въззивния съд разрешение не противоречи на тълкувателно решение № 31/1984 год. от 06.02.1985 год. по гр.дело № 10/1984 год. на ОСГК на Върховния съд. Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, с тълкувателния акт на ОСГК на ВС е прието, че „… основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита”. В. съд е приел, че не е доказано основанието, наведено с исковата молба, а именно, че преминаващото през имота на ищците/касатори/ канализационно отклонение за отпадни води да съставлява пречка за изпълнение на проекта „гараж и склад”. Посочено е, че съдът следва да се произнесе по наведените с исковата молба действия, а не по оплакванията, наведени като основания на иска едва с въззивната жалба, които да бъдат предмет на доказване в исковото производство.
Следователно, въззивият съд се е произнесъл в рамките на предмета на спора, така както същият е бил очертан в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като не е извършил преценка дали и доколко канализационното отклонение води до „застрашаване хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на потърпевшите граждани”, съобразно решение № 4893 от 09.05.2006 год. по адм.дело № 2330/2006 год. на ВАС, ІІ отделение, на което касаторите се позовават в жалбата. Цитираното решение на Върховния административен съд изобщо не може да бъде преценявано в контекста на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Обхватът на съдебните актове, съставляващи задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и на съдебните актове, които се включват при въвеждане на понятието за противоречива практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не съдържа постановените от административните съдилища актове, нито съдебните актове на районните или окръжните съдилища, постановени по спорове относно законосъобразността на обжалвани административни актове. Преодоляването на противоречията в съдебната практика по административни дела е от компетентност на Върховния административен съд /срвн., чл.258 и чл.259 АПК/. В случаите, когато приложението на гражданскоправна норма има преюдициално значение за разрешаване на административно дело, формираната практика обхваща и тези въпроси, като при наличие на противоречива практика по въпроси, обуславящи крайния изход на делото, редът на уеднаквяването й е по чл.124, ал.2 ЗСВ – чрез приемане на съвместно тълкувателно постановление от общото събрание на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд/срвн., т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/.
Отделно от това, жалбоподателите не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. К. не твърдят, че е налице конкретна непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, която регламентира негаторната искова защита, поради което разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК не би имало приносен характер за правото.
С оглед изложеното, касаторите неоснователно се позовават на решение № 364 от 19.04.2001 год. по гр.дело № 1484/2000 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1291 от 16.11.1992 год. по гр.дело № 1038/1992 год., ІV г.о. на ВС. Отделно от това, и двете решения касаят хипотези различни, а не аналогични на процесния случай и не биха могли да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Първото от тях се отнася до изграждане на канал за отпадни води чрез полагане на канализационни тръби през мазетата на ищците при действието на чл.210 ППЗТСУ/отм./, която разпоредба е предвиждала прокарване на такъв канал само при липса на друга възможност за техническо решение, като се държи сметка за сигурността и санитарно-хигиенните изисквания и като не се влошават условията за застрояване и използване на имотите. Второто решение пък касае факта на извършено незаконно строителство на регулационната граница – изградено от ответниците стълбище с височина над допустимата, с изграждане на надзид над оградата и тераса с височина над 1.20 м.
В обобщение, липсва основание по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 296 от 12.07.2012 год. по в.гр.дело № 395/2012 год. на Плевенския окръжен съд по жалба вх.№ 7164 от 20.08.2012 год. на В. Г. Б. и Г. И. М. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/