3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№205
С., 29.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 226 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от М. А. М. и М. Ц. М., чрез пълномощника им адвокат Т. Т. и от А. Н. А., Н. В. Н. и П. В. Н., чрез пълномощника им адвокат Х. Д., против решение № 1340 от 11.11.2011 г., постановено по гр.д. № 1531 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 2343 от 27.05.2011 г. по гр.д. № 9576/2010 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от М. А. М. и М. Ц. М. против Й. Г. К., А. Н. А., Н. В. Н. и П. В. Н. иска за делба на дворно място, находящо се в [населено място],[жк], [улица], цялото с площ от * кв.м., представляващ УПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място].
М. А. М. и М. Ц. М. и А. Н. А., Н. В. Н. и П. В. Н. взаимно признават основателността на жалбите си, а Й. Г. К. предоставя на съда дали да уважи касационната жалба на М. и М. М. и оспорва основателността на касационната жалба на А. А., Н. Н. и П. Н..
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира:
За да постанови решението Варненският окръжен съд е приел, че е безспорно, че процесният имот е застроен със сгради, принадлежащи на М. и М. М. и на Й. К., които не са предмет на делбата, както и че между тези съделители е налице съсобственост по отношение на дворното място – съделителите М. са придобили идеални части от дворното място чрез възмездна сделка А. А. и П. Н., а Й. К., чрез договор за покупко–продажба и одобрена от съда спогодба в делбено производство, с която е ликвидирана съсобствеността й с А. А. и В. А., наследодател на Н. Н. и П. Н.. Изложени са съображения, че когато върху едно дворно място са построени сгради, които принадлежат на различни лица, дворното място представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС и делбата му като самостоятелен обект на правото на собственост е недопустима. Дворното място е неделимо, поради предназначението на вещта. Счетено е, че даденото с ППВС № 2/82 г. разрешение по въпроса за недопустимост на делба на съсобствен урегулиран поземлен имот, когато в него съществуват две или повече сгради, принадлежащи на различни собственици, не е изгубило значение. В този случай, както и в процесния, съществуващите върху дворното място сгради – индивидуална собственост променят предназначението на имота в обслужващо спрямо постройките, т.е. дворното място по предназначение придобива характера на обща част спрямо възникналата хоризонтална етажна собственост. Прието е, че доколкото съществува евентуална техническа възможност за разделяне имота на два самостоятелни парцела, това може да се реализира само по доброволен начин от органите на общинската администрация, но тази възможност в рамките на делбеното производство не може да обуслови основателност на иска. По отношение на съделителите А. А., Н. Н. и П. Н. е направен извод, че те нямат права по отношение на дворното място и изградените в него сгради и затова искът срещу тях подлежи на отхвърляне.
К. А. Н. А., Н. В. Н. и П. В. Н. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК като поставят следните въпроси: 1. допустима ли е делба на сгради, отделно от земята върху, която са построени и съответно допустима ли е делба на земя, отделно от сградите; 2. при наличие на отделни сгради на отделни съсобственици в общ парцел, при липса на основните и характерни белези на етажна собственост: общи вход, стълбища, плочи, тавани, изби, създава ли е етажна собственост само поради общността на мястото; 3. при наличие на воля на всички съсобственици за допускане на делба и при доказана техническа възможност за извършване на такава, възможно ли е съдът да не допусне делба. Поставените въпроси са изцяло неотносими към решаващите мотиви на съда, а именно, че А. Н. А., Н. В. Н. и П. В. Н. нямат права в съсобствеността на процесния урегулиран поземлен имот, поради което не следва да се допусне касационно обжалване по тяхната жалба.
К. М. А. М. и М. Ц. М. поставят същите три въпроса, като по отношение на първите два считат, че е налице противоречива съдебна практика, а третият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд не констатира наличието на противоречива практика. Решение № 3818/23.12.1981 г. по гр.д. № 3018/81 г., І г.о. дава тълкуване, че е допустима делба на земята, отделно от сградата, която е построена върху нея и на сградата, отделно от земята върху която е построена, но е постановено в хипотеза, когато съделителите са били съсобственици, както на терена, така и на сградата в него, докато в настоящия случай съсобственост е налице само върху терена, докато сградите са индивидуална собственост. По отношение на настоящата хипотеза е дадено тълкуване в ППВС № 2/82 г., че в този случай възниква ситуация сходна на етажната собственост и делбата на урегулиран терен е недопустима поради предназначението на земята, на което въззивното решение съответства, а съответно не е налице противоречие с решение № 498 от 15.02.1968 г. по гр.д. № 2391/67 г., І г.о., според което при наличието на отделни сгради не възниква етажна собственост, а споровете за поддържане и ползването на малкото общи части /мястото/ се разрешават по реда на чл.32 ЗС.
Третият въпрос е свързан с тезата на касаторите, че е удостоверена възможността за реално поделяне на процесното дворно място на два урегулирани поземлени имота. По делото липсват данни за наличие на проект за изменение и заповед за изменение на подробния устройствен план, от което следва, че този въпрос е неотносим към установената конкретна фактическа обстановка.
Следва да се отбележи и, че с решение № 293 от 12.12.2011 г. по гр.д. № 265/2011 г., ВКС, ІІ г.о. е дадено по реда на чл.290 ГПК тълкуване по поставените от касаторите въпроси, включително и как се удостоверява, че делбата на урегулиран поземлен имот, застроен със сгради индивидуална собственост на съделителите, не е несъвместима с предназначението на терена, на което тълкуване въззивното решение съответства.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1340 от 11.11.2011 г., постановено по гр.д. № 1531 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: