4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 14.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1009/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение № 252 от 30.06.2010 г. по в. гр. д. № 254/2009 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3932 от 26.03.2010 г. по ч. гр. д. № 1453/2010 г. на Сливенски районен съд. С разпореждането е отхвърлено заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] и П. П. Н. въз основа на документ – запис на заповед, издаден от [фирма] на 09.01.2006 г. с падеж „на предявяване” и авалиран от П. Н. като поръчител, за сумата 2 812 евро и законна лихва от падежа до изплащане на вземането.
Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на въззивното определение и моли за неговата отмяна. В частната касационна жалба се излагат подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на изразеното от въззивния съд становище, че представянето на оригинала на записа на заповед със заявлението по чл.417 от ГПК или в по-късен момент е предпоставка за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като непредставянето на оригинала препятства проверката по чл.418, ал.2 от ГПК. Развиват се и аргументи срещу изводите на първоинстанционния съд за липса на надлежно предявяване на записа на заповед на посочените в заявлението солидарни длъжници.
Приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК е обосновано със следните въпроси : Задължително ли е представянето на оригинала на документа по чл.417 от ГПК при подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение или е допустимо това да стане по-късно – по указание на съда или при издаване на изпълнителния лист; Наличието на оригиналния документ по чл.417 от ГПК необходимо ли е за извършване на проверката по чл.418 от ГПК или е възможно проверката да се направи въз основа на нотариално заверен препис или заверено от страната копие, а оригиналът да бъде представен с оглед отбелязването по чл.418, ал.2, изр.2 от ГПК; Има ли законоустановена стриктна форма за предявяване на записа на заповед или е допустимо това да бъде направено чрез нотариална покана. По отношение на първите два въпроса се сочат и трите визирани в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания като се поддържа, че са решени от въззивния съд в отклонение от Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС /т.1/; разрешават се противоречиво от съдилищата, за което се представят определение № 481/17.08.2009 г. по гр. д. № 315/2009 г. на ВКС, ІV г. о., невлезли в сила определения на В. окръжен съд по ч. т. д. № 1029/2010 г. и ч. т. д. № 379/2010 г., заповеди за изпълнение, разпореждания и съобщения по движението на други дела /т.2/ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Във връзка с третия въпрос се релевират основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК като се сочи, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на указанията в Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, на решение № 740/18.04.2002 г. по гр. д. № 1148/2001 г. на ВКС, V г. о., и на определение от 27.11.2002 г. по ч. гр. д. № 1283/2002 г. на Софийски градски съд.
Ответниците по частната касационна жалба [фирма] -[населено място] и П. П. Н. от[населено място] не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници [фирма] и П. Н. въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК – запис на заповед с дата на издаване 09.01.2006 г., Сливенски окръжен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.418, ал.2 от ГПК, тъй като записът на заповед не е представен в оригинал, а в нотариално заверено ксерокопие. Изложени са съображения, че непредставянето на оригинала едновременно със заявлението или в по-късен момент препятства възможността съдът да провери външната редовност на записа на заповед и изискуемостта на произтичащото от съдържанието му вземане като предпоставки за издаване на заповедта по чл.417 от ГПК. Поради извода за липса на редовен документ по смисъла на чл.417, т.9 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК, въззивният съд е счел за ирелевантно за изхода на делото обстоятелството дали записът на заповед е надлежно предявен на посочените в заявлението солидарни длъжници.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на релевираните основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 на ГПК.
Първите два въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са взаимно свързани и касаят изискванията за представяне на оригинала на документа по чл.417 от ГПК в заповедното производство. Същите са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като единственият решаващ мотив на въззивната инстанция за отхвърляне на подаденото от частния жалбоподател заявление по чл.417 от ГПК е непредставянето на оригинала на записа на заповед от 09.01.2006 г., въз основа на който е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Независимо от значимостта на въпросите, по отношение на същите не са осъществени допълнителните предпоставки, установени в т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Неоснователен е доводът в жалбата за несъответствие на обжалваното определение със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС. Решението не съдържа произнасяне и не формира задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставените процесуални въпроси, тъй като с неговата т.5 е отклонено предложението на министъра на правосъдието за постановяване на тълкувателно решение по въпроса следва ли при подаване на молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 във вр. с чл.242 от ГПК /отм./ молителят да представя оригинала на записа на заповед или е достатъчен заверен от страната преписи или нотариално заверено копие на записа на заповед.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е недоказано. Представените с изложението определения на В. окръжен съд не съдържат отбелязване за влизане в сила и не могат да се разглеждат като част от съществуващата съдебна практика по въпросите за значението на оригинала на документа по чл.417 от ГПК в заповедното производство, а приложените разпореждания, заповеди за изпълнение и съобщения не се включват в обхвата на понятието „съдебна практика” по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, изяснено с т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Определение № 481/17.09.2009 г. по гр. д. № 315/2009 г. разрешава друг процесуален въпрос – за извършването на отбелязване за издаден изпълнителен лист върху записа на заповед в качеството му на несъдебно изпълнително основание в производство по чл.242 във вр. с чл.237 от ГПК /отм./, и поради това е неотносимо към спорния предмет на делото.
Като неоснователни следва да се преценят и доводите на частния жалбоподател за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК посоченото основание е налице тогава, когато произнасянето на Върховния касационен съд по значимия за конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяването й или за създаване на съдебна практика по приложението на непълни, неясни или противоречиви закони. Разпоредбите на чл.417 и чл.418, ал.2 от ГПК, които уреждат предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ и обхвата на съдебната проверка за външна редовност на документа и за изискуемост на обективираното в съдържанието му вземане, са ясни и пълни. По приложението им е създадена непротиворечива съдебна практика, в която е възприето становището, че представянето на оригинала на документа пред съда, сезиран със заявление по чл.417 от ГПК, е едно от условията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документа. Наличието на ясна законова уредба, съпроводена с константна и непротиворечива съдебна практика, препятства достъпа до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Процесуалноправният въпрос, свързан с предявяването на записа на заповед, е извън приложното поле на касационното обжалване, тъй като въззивният съд изрично е посочил, че предявяването или непредявяването е ирелевантно за изхода на делото и за основателността на заявлението по чл.417 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се обсъжда дали по отношение на този въпрос са осъществени допълнителните предпоставки, специфични за предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 252 от 30.06.2010 г., постановено по в. гр. д. № 254/2009 г. на Сливенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :